Ушният канал е покрит с кожа и завършва слято с тъпанчевата мембрана (с други думи, улица без изход).
Сърбежът в тази област може да е обусловен неврогенно, без да има видими промени по кожата. Това се случва при неспокойни пациенти и използването на ментолов спирт го премахва.
Проблемът става сериозен, ако е налице заболяване на кожата - екзема (обикновено при алергични хора) или гъбички (отомикоза). Тогава сърбежът е много по-упорит и при преглед се установяват кожни изменения.
При екзема кожата може да бъде с груб релеф, да има воднист секрет, а при гъбички върху нея се натрупват бели, жълти или черни колонии от гъбички. И екземата, и отомикозата изискват продължително и упорито лечение от специалист.
Самолечението влошава състоянието, появяват се циреи на канала с болки, което изисква съвсем друг лечебен подход.
Много често пациенти от първата група (нерваците) прибягват до самостоятелни процедури, като си завират памуци в ушите, напоени с какво ли не (включително и урина). В резултат на това сами си докарват екземи, гъбички или циреи. Гъбичките обичат влажна и топла среда и ако им бъде осигурена, нищо не им пречи да се заселят и в ушите.
Добре е пациентът да е наясно, че когато отиде при специалист, познанията по въпроса не са в негова полза. Лекарят е видял и помогнал на хиляди болни, а пациентът познава проблема само от наблюденията върху себе си.
При много от българите липсва търпение за срока на лечение, което довежда до обикаляне на много лекари с различна квалификация, а оттам използване на различни лечебни средства. Така мародерствана, кожата на канала има вид, който трудно може да се диагностицира.
Затова при сърбеж в ухото се търси подходящ специалист, а не се слагат различни продукти. Не забравяйте как е умрял бащата на Хамлет - майката е поставила отровата (живак) в ухото, докато е спял.
Коментари