Георги Антонов е председател на Българската асоциация по психотерапия от миналата година. Завършил е психология в Софийския университет, а след това и клинична психология в Медицинския университет.
От 1992 г. до 2008 г. е старши асистент и преподава в Медицинския университет. Той е сред създателите на Института за обучение по психодрама към Европейския институт. При него стажуват и практикуват психотерапия студенти от Софийския университет. Преподава в няколко университета.

- Какви хора могат се обръщат към психотерапевт?

- Най-често хора с проблеми в семейството - съпруг - съпруга или съпрузи и деца. Помощ търсят също клиенти, които не виждат пред себе си начин да се развиват в обществото. Понякога става дума за понижена самооценка или модел за справяне с дадена ситуация, който не работи.
И психотерапевтът би могъл да има външна позиция и да се намеси в тази посока. Работим с хора, които сами могат да вземат решения за живота си и осъзнават, че трябва да търсят подкрепа.
Добрата психотерапия е тази, която подкрепя желанията на своя клиент за развитие в посока, в която самият човек смята, че е добре за него. А не да се налагат шаблони.

- Вие практикувате психодрама. Какво представлява този метод?

- Има разработена психодрама за един клиент, но методът е мощен, когато се работи в група. Когато човек има травма или се е случило нещо в живота му и той е реагирал, всичко може да се види в действие, да бъде разиграно. Участниците потъват в ситуацията и се включват различни сетива, за което помага групата.
Всеки възприема зрително, тактилно, чрез езика на тялото. Психотерапевтът се намесва с техника, като прави позитивни промени. След терапията човек излиза в живота с вече тренирани модели за определени ситуации и става по-успешен.

- Мнозина смятат, че разговор с приятел напълно замества ходенето при психотерапевт. Така ли е?

- Психотерапевтът има определен начин на питане и на слушане. Приятелят е загрижен, топъл, пита, но накрая те потупва по рамото и казва: "Аз съм с тебе, нещата ще се оправят." Подобни съвети или реплики от рода: "Бъди силен! Стегни се!" не вършат работа.
Хората сме емоционални същества. Определена емоция започва да променя поведението. Ако сме тъжни, ставаме вяли и плачем, а не ходим на дискотека. Ако сме любопитни, ще надникнем там, където пише "Не гледай".
Няма как, когато изпитваме тъга, загубили сме някого, да ни потупат по рамото и да ни мине. Тази емоция трябва да излезе и да се преработи. Тренира се да станеш психически по-устойчив и да продължиш живота си.

- С какви проблеми се срещате най-често напоследък?

- Родителите питат за тийнейджъри, които не се справят в училище. Все по-често идват и цели семейства. Забелязва се формиране на култура, че ходенето на психотерапевт не е срамно. Двойките търсят начин да се справят с различни ситуации с помощта на терапевта.
Например появата на дете е голямо сътресение, което води до криза. Терапевтът може да види и да подкрепи една промяна, семейството да продължи да живее успешно. Много хора се обръщат и заради трудните времена напоследък.
Търсят ме заради страх да не си загубят работата.
Възниква екзистенциален проблем: човекът работи, но го е страх, че на другия ден може да бъде изхвърлен. Това го кара да се чувства нестабилен, не спи добре, става тревожен. Попада в така нареченото предсказано пророчество: смята, че ще го уволнят, това му носи такова напрежение, че работи по-лошо и наистина го махат.
Специалистът може да партнира в случая и да помогне страховете да отстъпят. Да даде друг поглед и човекът да стане по-оптимистичен и по-самоуверен.

- Защо Българската асоциация по психотерапия започва да пише закон?

- За да се защитят потребителите на услугата и да се осигури качествена психотерапия у нас. Изработили сме стандарти по европейски изисквания за придобиване на диплом за психотерапевт. Нужна е също практика, която да се трупа под погледа на по-напреднал специалист.
Законът ще помогне да се спазват етичните норми при работата на психотерапевта. Потребителите ще имат възможност да търсят закрила в съда в случай на злоупотреби.

- У нас работят различни школи - от психоаналитици по Фройд и Юнг през неорайхианци и музикотерапевти до кратосрочни терапевти и спецове по фамилна терапия. Трябва ли клиентът да различава различните школи?

- Не. Нашата асоциация застава зад хора, които са обучени по европейските стандарти. Напоследък се нароиха всякакви “терапевти” - врачки, баячки, биологични психиатри, които се самообявиха за лекари. Възникна необходимост да създадем регистър и той може да бъде видян на сайта на асоциацията.
Нашата организация застава зад обучените специалисти с практика. Добрият психотерапевт би трябвало да е запознат и с други школи освен тази, която практикува. Примерно обучението по психодрама започва с анализ на самия психотерапевт. Той първо трябва да разреши своя душевен дискомфорт или да се излекува от травмите. Във второто ниво има тематични семинари, които свързват психодрамата с други школи. Ако си завършен психотерапевт, ще имаш усета дали можеш да помогнеш на човека срещу теб, или трябва да го пратиш при друг колега. Затова се стремим да създадем тази етика в себе си и мрежа от различни специалисти.