Названието на заболяването идва от гръцките думи phlebos - вена, и thrombos - съсирек, тромб, и представлява възпаление на венозен съд, съпроводено с образуване на кръвен съсирек (тромб) в него. В по-тесен смисъл с понятието се описва тромбофлебитът на повърхностните вени, тъй като при него са най-изявени признаците на възпаление. Понякога неправилно се използва понятието дълбок тромбофлебит за флеботромбозата (запушването от тромб на дълбоките вени на крайниците).

Повърхностният тромбофлебит в 90% е вследствие на разширени вени най-често на долния крайник и тогава се нарича варикофлебит (varices - разширени вени). При продължително стоене или седене, особено в горещините, кръвта в разширените вени почти не циркулира (състояние на стаза) и в определен момент се създават условия за образуване на тромб (най-често в джобчетата около венозните клапи). Самият тромб дразни стената на вената и се развива силна възпалителна реакция - получава се тромбофлебит. В тези случаи причината е ясна и не се налагат допълнителни изследвания. При 10% от случаите тромбофлебитът може да е предизвикан от друго заболяване като например раково, след травми и операции, ревматологични и чревни заболявания, инфекции и др.

Признаците на тромбофлебита са внезапно начало, протичащо с болка, зачервяване и локален оток на повърхностните (най-често разширени вени) на краката. Болката може да е силна и дори да пречи на стъпването. Повишава се температурата в областта на тромбофлебита. С развитието на заболяването може да се наблюдава и разпространяване по хода на засегнатата вена както към слабинната гънка, така и към пръстите на крака, като нови участъци от вената се обхващат от тромбозата и възпалението.

Диагнозата е сравнително лесна и се поставя по типичните признаци. Понякога при по-пълни пациенти или при по-дълбоко разположени повърхностни вени е необходимо ехографско Доплер изследване за диагноза и за оценка на близостта на процеса до дълбоките вени. При тромбофлебит без разширени вени на краката е необходимо да се направят изследвания за изключване на други заболявания - ракови, възпалителни и т.н.

По-особени форми на тромбофлебит са:

4мигриращ тромбофлебит.При него се наблюдава засягане на различни повърхностни вени в различно време - мигриране ("прескачане") и често при други заболявания - тумори, възпаления.

4канюла-флебит- появява се при вените на ръката след вземане на кръв, венозна инжекция или поставяне на венозна канюла за венозни вливания (венокат). Преминава напълно след лечение с противовъзпалителни и хепаринови мази, но засегнатата вена може да остане втвърдена (калцирана) до 1 година.

4болест на Мондор- рядка форма на тромбофлебит със засягане на вените на гръдната стена.

Въпреки сравнително лесната диагноза и лечение тромбофлебитът може да доведе и до усложнения - възкачване и достигане до дълбоките вени на крайника с последващата им тромбоза. Впоследствие това усложнение може да предизвика и откъсване на венозен съсирек и попадането му в някои от клоновете на белодробната артерия (състояние, известно като белодробна тромбемболия).

Терапията трябва да се извършва след преглед от ангиолог или съдов хирург. Те ще преценят нуждата от прилагането на подкожни инжекции с нискомолекулен хепарин или други противосъсирващи лекарства за 5 до 10 или повече дни, а няма да пропуснат и необходимостта от оперативно лечение. При ясна клинична картина и липса на усложнения лечението може да се проведе и от общопрактикуващия лекар или общия хирург. Лечението се състои в покой на крайника (най-добре повдигнат, намазването с хепаринови и противовъзпалителни мазила, охлаждащ компрес с вода и малко спирт и по преценка прилагането на противосъсирващи подкожни инжекции за около 10 дни и приемането на противовъзпалителни таблетки през устата. Лечението продължава от 10-15 дни до 2-3 месеца. След преминаване на силната болка се препоръчва носенето на еластични чорапи.

При достигане на тромбофлебита до 3 или по-малко от 3 см от дълбоките вени е необходимо оперативно лечение по спешност. В някои случаи може да се предпочете продължително лечение с противосъсирващи средства (антикоагуланти).

Профилактиката на тромбофлебита е профилактика на разширените вени. Хората с разширени вени трябва да избягват продължителното заседяване (или застояване), трябва да почиват с повдигнати над нивото на тялото крака, да практикуват спорт или туризъм. Много важно е носенето на еластични чорапи или чорапогащник. Своевременното оперативно отстраняване на разширените вени ще предпази пациентите от последваща поява на тромбофлебит.