Hебните сливици, които са границата на устната кухина и гърлото, се наричат тонзили. Когато са хронично възпалени, говорим за хроничен тонзилит. Заболяването се установява и лекува само от специалист. Подчертавам само, защото се срещат много личности с претенции към лечението.

Първата крачка в тази насока е налице ли е хроничен тонзилит. Има много индиректни признаци, но за читателя е най-добре да се систематизират по-ясни и общи симптоми.

Хроничното възпаление отслабва и изтощава организма и особено при епидемии от инфекциозни болести се развиват изостряния на тонзилита (ангини) с гнойни налепи и висока температура. Ако броят им е повече от 4-5 на година, може да се мисли за хроничен тонзилит.

В други случаи на фона на добро здраве се получава абсцес около сливицата. Той се дължи на дълбока дремеща инфекция в нея, преминала в околосливичното пространство. Болката е силна и едностранна, блокира се отварянето на устата и температурата се повишава. Трябва да се намеси специалист и да среже абсцеса, но е налице отново хроничен тонзилит.

В трети случаи човек се чувства изтощен. Има периодични болки по ставите. Кръвните проби могат да покажат повишена ревматична активност, безда има ревматизъм или ревматоиден артрит. Често при микробиологично изследване на секрета от сливиците се установят бетахемолитични стрептококи. Става дума за хроничен тонзилит.

И така, установена е диагнозата. Трябва лечение. Трябва, защото усложненията са сърдечен клапен порок, ревматизъм, ревматоиден артрит, бъбречни заболявания и други свързани с огнища инфекции.

Обикновено се смята, че при по-млади хора, където реакциите на организма са по-бурни и дифузни, по-добре е операция на сливиците. Това е правилно решение, но трябва да се знае, че организъм с добра имунологична защита може да блокира хроничното възпаление (т.е. да се касае за компенсиран тип тонзилит и да не се допуснат усложения). Тогава може да не се оперират сливиците, а да се провежда друго лечение от специалист.

При наличие на декомпенсиран тип възпаления най-доброто лечение е операцията. Ако има оформен сърдечен порок, операцията спасява от следващи, а не премахва вече получените.

При малки деца на 3-6 години може да става дума за хипертрофия на сливиците, а не за хронично възпаление. Големите сливици са механична пречка за дишане, децата хъркат, като при трета сливица боледуват от отити, бронхити и операцията се явява добро средство за лечение. Преценката за големи сливици при малки деца не трябва да се прави с изваден пред устата език, защото сливиците се изместват към средната ивица и изглеждат много по-големи.

Използването на алтернативни методи (изтегляне на ушите, хомеопатия) при хроничен тонзилит е на “дървен крак-компрес”.

За съжаление, у нас често се срещат и след такова лечение пламватепидемии от скарлатина по училищата или се развиват различни усложнения.

В заключение - сигурното лечение на хроничния тонзилит е оперативното.