Д-р София Ангелова, главен асистент в Специализираната болница за активно лечение на белодробни болести “Св. София”. Тя отговаря на въпроса на Вера Евтимова от Варна

Саркоидозата е доброкачествено заболяване, което засяга много органи и системи и се характеризира с повишен имунен отговор на организма към различни агенти с образуване на неказеифициращи грануломи.

Наблюдава се във всички възрасти, но засяга по-често младата и средната възраст.

Причините за заболяването не са изяснени, но се смята, че участват вируси, бактерии, неорганични и органични агенти. Саркоидозата е белодробна и извънбелодробна, която засяга очите, сърцето, черния дроб, кожата, мозъка, периферните лимфни възли, слюнчените жлези и др. Протича като остра и хронична форма. Острата форма (синдром на Льофгрен) се проявява с болки и оток по ставите, поява на червени петна по тялото (еритема нодозум), може да е повишена температурата, усеща се отпадналост. Хроничната форма може да се прояви с кашлица, бронхоспазъм, отпадналост, болка по ставите, а много пъти протича безсимптомно и се открива по друг повод. За диагнозата на саркоидозата важна е ролята на Рографията на белия дроб, но основен метод за доказване на заболяването е биопсията на съответния орган.

Лечението се определя от формата и стадия на заболяването. Леките форми не се нуждаят от терапия. Тези пациенти остават под наблюдение на специалиста пулмолог, като в практиката наблюдаваме пълно обратно развитие на измененията. Пациенти с доказана саркоидоза с намалени функционални и кръвно-газови параметри и наличие на извънбелодробни прояви подлежат на лечение. Основните медикаменти за лечение на саркоидозата са кортикостероидите, които потискат повишения клетъчен имунен отговор при заболяването. При неповлияване от кортикостероиди се прилагат и цитостатици.

Лечението се контролира от специалист пулмолог.