Притесненията и стресът водят до побеляване на косата, открай време смятат хората. Науката сега обаче доказва, че тревоги, умора ивсичко онова, което се нарича стрес, се “записва” в косите ни.

Тези следи остават като архивирани в тях за много дълго, след като преминат напрегнатите състояния.

Откритието е на екип от канадски изследователи, заели се да изучат рисковите фактори за инфаркта.

В процеса на работа те достигнали до начин за измерване на интензивността и нивото на стреса, разчитайки го по косите. Изследването, публикувано в списание „Стрес", е под координацията на екип от Университета на Западен Онтарио. В основата му е измерването на нивото на кортизола в организма.

На практика той се смята за хормон на стреса. Доказано е, че неговата секреция се увеличава силно в периодите на напрежение, когато нервността и умората са по-силни от всичко останало. По принцип той се измерва в кръвта, урината или слюнката, но тази система на измерване не позволява да се провери как протича процесът в дългосрочен период.

Изследователите забелязали, че кортизолът се съдържа и в стволовете на космите, които поради това че имат по-дълъг живот, са в състояние да запазят за по-дълго памет за стреса, който сме преживели напоследък.

Знаем, че космите растат средно по 1 см на месец. Т.е. ако вземем мостра от косми, дълги 6 см, и измерим концентрацията на кортизол, можем да определим нивото на стреса през последните 6 месеца, казват канадските учени.

За да докажат тезата си, изследователите са селекционирали мостри от 112 души на една и съща възраст, половината от които са прекарали инфаркт.

На всички тях е бил направен тест на кортизола от косите им и резултатът от него е изненадващ.

В кичурите на 56-имата, прекарали инфаркт, са разчетени високи нива на стреса, отнасящи се до трите месеца, предшестващи сърдечната травма.

Фактът, че кортизолът в космите на главата може да играе ролята на “предвестник” за заболявания на коронарните съдове, е бил потвърден и от това, че всичките доброволци са имали сходна история, що се отнася до рискови фактори (диабет, високо кръвно налягане, тютюнопушене и т.н.) с изключение на холестерола, който е бил по-висок у хората, прекарали инфаркт.

“Стресът влияе изключително на здравето и живота. Това изследване би трябвало да доведе и до практични последици за всички нас и да убеди мнозина в необходимостта от промяна на навиците и стила на живот”, заключава научният екип.