Д-р Петьо Брезоев, дерматолог. Той отговаря на въпроса на Марина Михайлова

Херпес зостер е често срещано заболяване, което се проявява със засягане на кожата и периферните нерви в определена зона от тялото. Локализацията може да бъде по главата, тялото, крайниците. Заболяването се предизвиква от същия вирус, който е причина за варицелата (дребна шарка).

При първа среща с вируса се предизвиква заболяването варицела, като това се случва най-често в детска възраст. След преболедуването имунната система потиска вируса, но той остава скрит в неактивно състояние в структури на периферните нерви на тялото и при определени условия има възможност да се реактивира. Това е най-често резултат от спад в активността на имунната система спрямо този вирус и като следствие се развива заболяването херпес зостер.

Спадът на имунитета срещу вируса е най-често резултат от стрес, тежко заболяване, медикаменти, йонизираща радиация, напреднала възраст. Смята се, че около 50% от хората над 80 години могат да получат херпес зостер. Заболяването започва обикновено със стрелкащи силни болки в определена зона на тялото, като болките могат да се усещат в мускулите.

Повърхността на кожата може да бъде също болезнена, но може да има само чувство за повишена чувствителност при докосване. Тези оплаквания могат да предхождат появата на обрива около 48 часа, а в някои случаи могат да започнат до 10 дни, като наподобят мигренозен пристъп, болни зъби, плеврит, апандисит и др. При малка част от пациентите заболяването започва направо с обрив по кожата и придружаващи болки в зоната.

На мястото на засягането кожата се зачервява и уплътнява, може да се подуят регионалните лимфни възли. Върху зачервената кожа се появяват групирани малки мехурчета върху червена основа, изпълнени с бистра течност. Към момента на поява на мехурчетата, обривът се съпътства от силна болка в засегнатия нерв.

Заболяването се локализира само от едната страна на тялото и обривът е ясно разграничен от останалата незасегната кожа. В процеса на развитие на заболяването мехурчетата помътняват, пукат се и се покриват с кори. След падането им подлежащата кожа остава зачервена още известно време.

При по-дълбоко засягане на кожата или при вторично бактериално инфектиране на херпетичните мехурчета може да останат белези по кожата. Много често болката в засегнатата зона продължава дори след пълното преминаване на обрива по кожата, като този период може да продължи понякога месеци и години. Това състояние се нарича постзостерна невралгия.

Лечението се осъществява със специфични антивирусни средства, като ефект от тях има, ако се започне в първите 72 часа от появата на симптомите. Колкото по-рано започне лечението, толкова повече намалява вероятността от развитие на постзостерна невралгия.

Прогнозата по отношение на живота и общото здраве на пациентите е добра. В първоначалния етап от развитие на заболяването лечението се води от дерматолог. След преминаването на кожните обриви в случай на постзостерна невралгия трябва да се насочите към невролог.

Трябва да се знае, че болните от херпес зостер са заразни за малки деца, неболедували от варицела.