Проф. Георги Едрев, специалист по уши, нос и гърло

Той отговаря на въпроса на Александър Костов (17 г.) от Кърджали

Eдва ли нямате хрема. Вашето понятие за хрема се разминава с медицинското. Отвътре носната кухина е покрита с лигавица със слузни жлези, които я овлажняват.

Слузта улавя най-дребните прашинки, които космите във входа на носа са изтървали. Лигавицата се състои от клетки с реснички и тези власинки като метла придвижват слузта към носоглътката. Това става всяка секунда, но ние не го усещаме. Ако тази слуз е в по-голямо количество, тя застава като храчка в носоглътката и тогава става въпрос за хронична хрема, а ние постоянно смъркаме, за да подпомогнем ресничките да прочистят носната кухина.

Най-често този тип хронична хрема се дължи на алергия. Това състояние е генетично обусловено, предава се на деца и внуци и израз като “по едно време имах алергия, а сега нямам” е неточен. Човек няма алергия, когато не среща дразнителя или организмът му е подготвен с лечебни средства за тази среща. Иначе генетично е увреден.

При това състояние има още един неточен израз - "мен веднъж ме изследваха за алергия, но нищо не доказаха". Така диабетикът може да твърди, че няма диабет, ако при една от пробите му кръвната му захар е нормална.

Изследването за алергия се прави в специализиран кабинет, който само с това се занимава и е с възможности да изследва и физични фактори, т.е. дали човек има непоносимост към студ и влага, което се нарича вазомоторна хрема.

Но да видим все пак дали пациентът може да подсмърча, без да има хронична хрема. Може ако са налице неврогенни тикове. След някакво заболяване - остра хрема, операция на трета сливица, остър синуит, в нервната система се пораждат неволеви движения, които се наричат тикове - смъркане, покашляне, помръдване на нещо и т.н. Но това са редки състояния и първо трябва да се изключи хронично заболяване (хрема), за да се проведе лечение на тиковете от специалист.