7° C, ясно небе
Трансплантация на тънко черво или степ процедура?Това са вариантите, обсъждани за 28-годишната Елена Димитрова, която страда от рядко заболяване - фамилна аденоматозна полипоза, разказа д-р Марияна Симеонова. Тя е анестезиолог от Военномедицинска академия и се грижи неотлъчно за младата жена. Елена е един от редките случаи в професионалната практика на лекарката, при който на пациент се прилага толкова дълго парентерално (венозно) хранене. При Ели това продължава над 8 месеца.
Лекарката първо е била анестезиолог на операцията на Елена, а после продължава да се грижи за парентералното хранене на момичето. Това е всъщност част от работата на реаниматорите. "На специализациите в чужбина се запознах с детайлите и продължих да се интересувам и работя в тази област благодарение на условията в нашата клиника", пояснява анестезиоложката. В чужбина има цели здравни структури, които се занимават с храненето, когато стомашно-чревният тракт не функционира нормално.
Елена получава усложнения и през януари се налага да я оперират отново във ВМА. Изрязват голяма част от тънкото и дебелото черво - отстранено преди 6 години поради основното заболяване. "24 часа" писа подробно за случая. В момента Ели изчаква професорите в чужбина да решат кое лечение е най-подходящо за нея.
"Добрата новина е, че от здравното министерство дадоха съгласие за прилагане на парентералното хранене на Ели и вкъщи. Така тя най-после ще може да се прибере у дома за първи път след 8 месеца в болница. Ели премина през много трудности геройски. Тя има голямо сърце, винаги знае проблемите на другите болни и ги окуражава. Виждам, че вече е уморена, но продължава да бъде усмихната." Ако проф. Ким в Бостън прецени, че тя е готова, идва проблемът с парите. Сумата ще е доста голяма, макар че още не се знае точно колко е.
За специалното хранене няма клинична пътека и досега ВМА поемаше за своя сметка разходите. Особено благодарни сме на ген. Тонев, доц. Белоконски и доц. Кацаров”, допълва д-р Симеонова. Според лекарите за пациентката ще е по-добре да бъде сред близките си, докато изчаква пътуването до САЩ.
Какво представлява всъщност степ процедурата? Това е доста сложна операция или може би дори поредица от хирургически намеси за случай като този на Ели. При проф. Ким в Бостън вече се е лекувало успешно едно българче - момче с вроден, но не толкова тежък проблем. При Ели е изрязана голяма част от тънкото черво. Останали са около 20 см, а при хората стига от 2,5 м до 5-6 м. Преценката е много трудна - трансплантация или степлер. Тя има и полипи в стомаха, а след трансплантация се вземат имуносупресори. Лекарите се притесняват от неблагоприятно развитие.
Степ процедурата е операция за удължаване на собственото черво със степлер. Самото черво се нарязва V-образно от двете страни. Това е доста опростено обяснение, защото се свързват кръвоносни съдове, червото има доста голяма площ, която трябва да е добре кръвоснабдена, иначе умира. Червото трябва да се разшири, за да може да се оформи по-добре. Когато обаче е прекалено разширено, резорбцията (всмукването) намалява.
Смята се, че тази операция е по-физиологична, защото материалът е собствен.
При трансплантацията също има период на адаптация, червото не започва веднага само да функционира.
Много е трудна преценката кой път да се избере. Разчитам професорите да преценят, нашата работа е да поддържаме Ели в добро състояние до операцията, казва д-р Симеонова.
Парентералното хранене се прилага предимно след големи операции или като подготовка за хирургически интервенции. Продължителното се прави при пациенти със злокачествени заболявания на стомаха, които прогресират бавно, при хронични възпалителни заболявания на червата или при деца с вродени проблеми. Първото дете, което хранихме по този начин, бе с болест на Крон, обясни д-р Сименова. При това момче продължи 11 месеца. Болестта е хронично възпалителна на червата - по тях се образуват язви. Засяга и тънкото, и дебелото черво. При момчето е било отстранено дебелото черво. Използвахме предварително венозното хранене, после се отстрани дебелото черво, а после мина на смесено хранене, за да може да се възстанови. Наложи се и пластика. Сега то е на 17 г., а операцията беше преди 5 г.
Има доста хора, които се нуждаят от такова хранене.
Д-р Симеонова пътува до клиниката в Болоня, Италия, заедно с Елена. Там колегите й оценили състоянието на Ели като много добро. "Оказа се, че нямаме разлика в подхода с проф. Пирони от клиниката. Това, което е по-различно в Италия, е, че те имат лаборатория и могат да прецизират смесите до грам.
А ние ползваме готови смеси, за да осигурим нужната хранителна формула като калории и качество."
Винаги могат да се комбинират двата вида хранене - ентерално (през устата, през гастростома, през йеюностома) и парентерално (венозно). При някои заболявания не може да се гарантира, че организмът ще усвои всички необходими му вещества по нормален път, а вливанията със сигурност ги доставят.
По света има доста случаи като на Ели. Сестра й Яна контактува по интернет с такива пациенти. Хубавото при тях е, че те са си вкъщи, а здравната каса поема разноските им за особеното хранене.
“Работата на анестезиолога е много стресова и отговорна. Във ВМА се работи с прецизна апаратура и медикаменти, използвани и утвърдени в световната медицина. Умението е да се въздейства така, че организмът сам да поддържа функциите си. Това невинаги е възможно, защото често пациентите са възрастни хора с увредени органи", разказва д-р Симеонова.
Работата на анестезиолога е интензивен и тежък труд, заплащан в чужбина 10-15 пъти по-добре.
Държавата дава под 2 лева на нощно дежурство и затова колегите бягат навън, потвърждава д-р Симеонова.
В България анестезиолозите са и реаниматори, а в чужбина невинаги лекарите имат и двете специалности.
Интензивно и напрегнато е, работата ни е екипна с хирурзите - докато те оперират, животът на пациента е в ръцете на анестезиолога, затова и заплащането на двете специалности е най-високо в други страни.
Коментари