С доц. Милко Сираков, шеф на Клиника по репродуктивна медицина в “Майчин дом”, разговаря Лиляна Филипова:

- Доц. Сираков, все по-често се твърди, че пластмасовите бутилки и опаковките за храна са вредни за здравето. Имат ли основание тези опасения?

- Пластмасовите бутилки за вода, за безалкохолни и алкохолни напитки са толкова навлезли в ежедневието ни, че едва ли някой се замисля, че могат да ни разболеят. Все повече изследвания обаче доказват, че част от пластификаторите и химикалите, които те съдържат, макар и в малки количества, се отделят в течността и оттам попадат у човека. Всъщност това са т.нар. ксеноестрогени - синтетични субстанции, които имитират половите стероидни хормони - както естрогените, така и андрогените. Ако се закачат към рецептора на клетката, могат да блокират свързването й с нормалните хормони или да усилят ненормално тяхното въздействие. Други създават сигнални пътеки чрез клетъчни протеини, които включват определени гени в клетката. В резултат може да се стигне до увреждане на клетката, до ДНК грешки, до карциноми на млечната жлеза, неестествен растеж на гърдите, спиране на менструалния цикъл, феминизация на мъжете и блокиране на доказана иначе лекарствена терапия.

Американски изследователи установиха, че ракови клетки от млечната жлеза буйно растат в пластмасови бутилки. Катализатор за това се оказват пластификаторите, които влизат в състава им при производството. Аналогични ксеноестрогени се съдържат и във всички пластмасови фолиа, стиропорните тарелки за кайма и други храни, в РVC опаковките, съдържащи нонилфеноли.

- Само при нагряване ли се получава това вредно отделяне, или се случва винаги?

- Нагряването на пластмасовите бутилки и опаковките усилва вредния ефект. Затоплена в микровълнова печка, особено в комбинация с растително масло, опаковката отделяла 500 000 пъти повече ксеноестрогени от минимума, провокиращ риск от поява да туморни клетки в млечната жлеза. Ако бутилката с минерална вода се държи на слънце, това също прави течността опасна. Същия ефект има наливането на гореща вода в пластмасови туби и бутилки, което практикуват стотици, мислейки, че си вземат по-чиста вода директно от извора. Трябва да се избягват дори шишетата с надпис "За питейна вода".

При алкохола пластмасата е още по-вредна, защото донякъде той действа като разтворител. Затова все повече стъклото я измества и в последно време повечето реномирани хотели и ресторанти се ориентират към него.

Пластмасовите съдове трябва да се изключат и като вариант за съхранение на продукти в хладилника. Те стават особено опасни, когато в тях има мазни, кисели храни (оцет, домати), месо и сирена. Добре е да се заменят със стъкло, порцелан, керамика.

- Има ли и други ксеноестрогени в бита ни?

- Друг вид са парабените, които се използват в много от модерните козметични продукти - кремове за лице, лосиони, унгвенти, сухи дезодоранти, бои за коса. Те се водят, че щадят кожата, не предизвикват алергии, но пък могат да доведат до рак на млечната жлеза. Изследвания показват, че фризьори, жени, които се боядисват, и професионални химици заболяват много по-често. Затова напоследък в Европа надделя идеята, че козметичните фирми трябва да се откажат от парабените и да търсят други начини за консервация на кремовете. Все повече се залага на растителните масла.

Опасни за здравето са и силно избелените тоалетна хартия, салфетки, носни кърпички, пелени и тампони. Те се третират с хлорини, които също действат като ксеноестрогени. За предпочитане е по-матовата неизбелена хартия.

Хербицидите и пестицидите лесно се свързват с естрогенните рецептори на клетката и затова са класически пример за ксеноестрогени. Препаратът ДДТ например, с който преди години се пръскало против дървеници, бълхи и други вредители, бил типичен представител. В Европа и Северна Америка той е забранен от 50-те години. Най-изненадващо обаче съвсем наскоро в кръвта на американци, отишли на сауна, открили ДДТ.

Разследването показало, че това е от портокали и банани, внесени от Третия свят. В Южна Африка и в някои страни на Южна Америка той e разрешен. През 1991 г. САЩ произвели 96 т ДДТ и го изнесли съвсем легално. По-късно обаче се върнал обратно с внесените плодове. Хванали го в сауната, защото той се натрупвал в мастната тъкан, която пък на топлото се топяла. ДДТ има 50 г. период на полуразпад.

И у нас ситуацията вероятно е същата, защото и ние получаваме банани от страни, работещи с ДДТ. Вероятно обаче никой не ги изследва за ДДТ, защото не допуска, че може да е сред нас.

- И те ли водят до рак на гърдата?

- Освен рак хербицидите и пестицидите предизвикват фиброкистозни промени на гърдата, поликистоза на яйчниците, ендометриоза, миома на матката. При мъжете пък сперматозоидите намаляват и се обездвижват, появяват се рак на тестисите, генитални малформации, болести на простатата. За период от 10 г. Израел успя да намали наполовина болните от рак на гърдата, изхвърляйки от употреба 3 пестицида от групата на органохлорините и ДДТ.

- Как може да се борим с ксеноестрогените?

- Просто трябва да ги изхвърлим или поне максимално да ги ограничим. Трябва да консумираме и повече растения с фитоестрогени, които действат профилактично срещу рак на гърдата, на матката, на простатата, срещу остеопороза. Това са соята, житото, оризът, броколите, цветното зеле, бобът, морковите, картофите, ябълките, черешите, фурмите, чесънът, магданозът. Азиатските жени, които ядат много соя например, рядко страдат от тумори на гърдите и на ендометриума, а по време на менопауза почти нямат вълни и сърцебиене.

(Заради важността на темата редакцията е готова да даде думата за мнение и на други специалисти.)

доц. Милко Сираков
доц. Милко Сираков