Доц. Борис Богов, началник на Клиниката по нефрология при УМБАЛ "Александровска". Той отговаря на въпроса на Я. Георгиева.

Захарният диабет е социално значимо заболяване и се превръща в световен проблем заради значимите последствия върху много органи и системи. Увредите са както върху отделния индивид, така и върху обществото като цяло.

Социалната значимост произлиза от високия процент на сърдечносъдовите усложнения, неврологичните и бъбречните, с достигане до терминална бъбречна недостатъчност. Международната диабетна асоциация алармира, че ако за 2007 г. са регистрирани около 308 млн. души - с диабет и нарушен глюкозен толеранс, то за 2025 г. се очаква броят им да нарасне до 420 млн.

Бъбречни увреждания като последствие на захарния диабет са описани от Райер през 1840 г. Парадоксално, но след откриването на инсулина от Бантинг и удължаването живота на диабетиците, проявите на бъбречните увреждания зачестяват и утежняват.

Характерен белег за бъбречно засягане при диабет е диабетната гломерулосклероза или диабетната нефропатия, която е и сред водещите причини за хронична бъбречна недостатъчност. В Европа 15% от пациентите с бъбречна недостатъчност са с диабет.

Всъщност увреждания в бъбреците могат да се намерят още след 2-ата година от началото на диабета, но все още нямат клиничен израз. Тези промени се намират само при хистологично изследване, след бъбречна биопсия.

Най-ранен клиничен белег е появата на албумин в урината или микроалбуминурия. Това обичайно се случва до 10-12-ата година от болестта, като може да се каже, че това е най-леката увреда от страна на бъбреците. В 75% от пациентите с диабет тип I и в около 60% от тези с тип II микро- албуминурията е предвестник на диабетна нефропатия.

При задълбочаване и периодична проява на белтък в урината това е сигурен белег, че е налице диабетна нефропатия или вече са има и други усложнения, като повишено кръвно налягане, различна степен на бъбречна недостатъчност.

Диабетната нефропатия е последствие от метаболитнити хемодинамични нарушения при диабета. Добрият контрол на диабета не е достатъчен, за да се предотврати или забави развитието до диабетна нефропатия.

Естественият ход на диабетната нефропатия е в началото наличие на функционални промени, което съответства на увеличаване размерите на бъбреците и вероятно регистриране на албумин в урината. Това се случва до втората година след старта на болестта. Наличие на бъбречна недостатъчност се регистрира след 13-ата и 25-ата година. Най-тежкото бъбречно увреждане е достигане до терминална бъбречна недостатъчност и диализно лечение. Това състояние се очаква и се случва след 15-ата до 27-ата година.

Клинични белези за бъбречни увреждания при диабет са отоци по краката, труден контрол на кръвното налягане, чести бъбречни инфекции. Клинични особености на разгърнатата диабетна нефропатия са по-честите и по-тежки сърдечносъдови усложнения и дислипидемия, ранна поява на анемия и др.

Съществуват подходи за забавяне прогресията на бъбречните увреди при диабет и те се изразяват в добър контрол на диабета, на артериалното налягане. Важен е и диетичният режим, с акцент върху ограничаване приема на животински мазнини.

Диабетната нефропатия продължава да бъде голямо предизвикателство за клиничния нефролог поради възможността да участва в забавянето на прогресията до терминална бъбречна недостатъчност.