Доц. д-р Николай Доганов, началник на Втора гинекологична клиника в "Майчин дом". ой отговаря на въпроса на Вера Костова.

Миомата е доброкачествено образувание на мускулатурата на матката, което засяга жените във фертилна възраст. Честотата й достига до 40%. Миомата е хормонозависим тумор, за чийто растеж естрогените са необходимо условие. Тя нараства при естрогенна терапия и по време на бременност, а през менопаузата търпи обратно развитие.

Най-честият симптом за наличието на миомен възел са неправилните маточни кръвотечения.

Типът и тежестта на кръвотечението са свързани най-вече с разположението на миомните възли и отношението им към маточната празнина и маточната лигавица. Болки обикновено няма, но може да се наблюдават в периода на овулация или предменструално. В зависимост от големината и разположението си миомите могат да притискат пикочния мехур или ректума и да причинят смущения при уриниране или дефекация.

Като възможни усложнения може да се наблюдават инфекциии, торзия (усукване) на миомата, когато е на краче, при раждането - родова слабост и кръвотечения в плацентарния период.

Диагнозата се поставя чрез физикален преглед, ултразвук, хистероскопия, хистерография.

Поведението при миомен възел зависи от възрастта на болната, локализацията на миомите, симптоматиката и прогнозата относно възможните усложнения. При липса на оплаквания и малък размер на миомните възли пациентката може да се остави под наблюдение. В такъв случай с ултразвуков преглед трябва редовно да се следи дали миомите нарастват. При наличие на гениално кървене и други усложнения се предприема оперативно лечение.

То може да бъде миомектомия (излющване на миомните възли със запазване на матката) или премахване на матката.

Асимптомните миоми по време на бременността и раждането не бива да се считат като индикация за цезарово сечение. Съществуват абсолютни индикации за извършването му например при миомен възел, блокиращ канала на шийката на матката.

Не се препоръчва извършването на миомектомия по време на цезарово сечение. Най-добре е оперативното лечение на миомата да се предприеме 5-6 месеца след раждането.

В следродовия период някои миоми (по-големи) поради нарушено кръвоснабдяване вследствие на свиването на матката може да некротизират и да наложат спешна операция.

Счита се, че въпреки големината, ако миомните възли не притискат маточната празнина и бременността прогресира до 4-ия месец, ще се износи до термин.