Доц. д-р Атанас Мангъров, специалист по детски и инфекциозни болести, шеф на детското отделение и реанимация в Инфекциозна болница - София. Той отговаря на въпроса на Тихомир Георгиев.

Това е проблем, от който не страдат обитателите на социални домове, седмични детски ясли и други подобни. Причината е, че там има установен режим и всеки знае, че дойде ли време за сън, трябва да се спи и дори да плачеш до посиняване, никой няма да ти обърне внимание.

В повечето случаи социалните институции не са обект на подражание, но и от тях има какво да се научи. Отглеждането на едно дете може да бъде удоволствие, ако се спазват определени правила, и обратно, може да бъде тежко бреме, ако същите се нарушават.

Дневният режим е динамичен стереотип, който позволява по-лесно справяне с предизвикателствата на околната среда. Извършването на определени дейности в определени часове позволява по-лесното им и безпроблемно изпълнение. Необходимо е да се осъзнаят, а понякога и да се изстрадат някои прости истини. Първо - животът е по-лесен, ако храненето, спането, разходките и пр. са приблизително по едно и също време.

Второ - идиличните моменти от първите дни и месеци след раждането, когато при всяко приплакване детето се грабва и в продължение на часове се разнася на ръце из жилището, пеят се приспивни песни и т.н., имат цена. В началото е много интересно, всички са на върха на щастието, но после се оказва, че трябва да се вършат и куп прозаични неща, и идилията се превръща в лека досада.

Добре е отрано всеки в къщата да си знае мястото, стаята, леглото и че на масата се яде, а в леглото се спи, и то всеки заспива в собственото си легло, а не в леглото на мама и татко, колкото и приятно да е там.

Трето - на една година детето все още не е достатъчно голямо, за да участва на равна нога в социалния живот на родителите си и има мероприятия, които следва да бъдат пропускани, тъй като му идват в повече, натоварват го и го превъзбуждат.

Четвърто - когато родителските задължения са съвестно и в пълен обем изпълнени по отношение на физиологичните, хигиенните и духовно-емоционалните нужди на детето (нахранено, измито, гушнато, целунато, прочетена приказка за лека нощ и пр.), то може да бъде оставено само в леглото си и родителите да обърнат внимание на собствените си нужди, макар и понякога под акомпанимента на неистов рев.

Всичко това е лесно за изричане и значително по-трудно за изпълнение. Нужни са решителност, постоянство и такт. Отправна точка за решаване на проблемите със съня е осъзнаването, че те са в родителите, а не в детето.