Д-р Владимир Русимов, специалист по ортопедия и травматология, спортна медицина и артроскопия към Клиника по артроскопска травматология във Военномедицинска академия. Той отговаря на въпроса на Стоян Димов.

Pаменната нестабилност е състояние, при което главата на раменната кост се "измества" повече от нормалното по отношение на ямката на лопатката по време на движение в раменната става.

Причината за това най-често е травма.

В 90-95% от случаите става въпрос за предна или предно-долна нестабилност, която се изразява с луксация (изкълчване, “излизане”) на главата напред спрямо гленоида (ставната повърхност на лопатката) и изисква наместване от компетентно медицинско лице.

Съществува и състояние на сублуксация (полуизкълчване), при което по време на движение главата не излиза напълно от ямката и след приключване на движението се връща в близка до нормалната позиция. В тези случаи движението е съпроводено с болка, чувство за изместване в ставата, а нерядко се усеща и "прещракване".

Задната травматична луксация и сублуксация се среща сравнително рядко. Веднъж получени, патологичните посттравматични промени в раменната става са предпоставка за хронифициране на състоянието и получаване на рецидиви на изкълчване и полуизкълчване, предизвикано от все по-слаби натоварвания (нерядко и по време на сън).

Нетравматичната раменна нестабилност се среща при хора със съединителнотъканна свръхеластичност и засяга не само рамото, но и други стави. В тези случаи рядко има болка и пациентът волево може да "измества" и "намества" рамото си. Този тип нестабилност се лекува с неоперативни методи - кинезитерапия за укрепване на раменната мускулатура и обучение за възстановяване на нормалния ритъм на движение.

Съвременното лечение на травматичната раменна нестабилност е оперативно - артроскопска реконструкция на раменната става. Това е максимално щадящ оперативен модел, при който се прониква в раменната става през малки отвори (около 1см) и под визуален контрол на оптична система се извършва цялата процедура. Методът дава възможност за по-бързо следоперативно възстановяване и връщане към обичайната физическа дейност.

При млади и активни физически хора с епизод на предна травматична луксация се препоръчва ранна артроскопска стабилизация поради високия риск от рецидив (от 52% до 98%). Най-рискова е групата от мъже под 25-годишна възраст. В заключение: нека лекуваме леката болест, докато не е станала тежка.