С Д-р Владимир Сотиров, психиатър, разговаря ЗИНА СОКОЛОВА

- Д-р Сотиров, как лекува един психиатър?

- За да обясня, първо искам да поговорим за здравите хора. Целта на индивидуалното ни развитие е да ставаме все по-автономни и свободни от различни видове зависимости. Родителите, особено в нашето патриархално общество, трудно пускат децата си да се отделят от семейството, защото това изпразва от смисъл тази система. Голямото предизвикателство е въпреки тази тенденция да станем самостоятелни, без да разрушим връзките с най-близките си.

Всичко казано дотук важи и за болните. Свободата е ценност и здраве, а несвободата - болест, т. е. увеличаване степента на свобода е инвестиция в здраве. Свободата е възможност за по-голямо благополучие, за функциониране и завладяване на нови пространства - не само географски, но и духовни, културни. Затова целта на всяко лечение е да помогне на болните хора да се освободят от симптомите и ограниченията на болестта.

- Как става това?

- В случая с психичните заболявания - като освободим страдащите от прекомерените им и ирационални страхове. Това не се отнася само за тежките психични болести, но и за невротичните състояния. Те са породени от екзистенциалния страх - че няма да успеем да се справим с предизвикателствата на живота, че няма да оцелеем, че ще се провалим като личности, че нещо значимо ще бъде безвъзвратно загубено. В основата на всичко това е страхът от смъртта - това е основното при тези разстройства.

- Много ли са разпространени?

- Да, масово се срещат тревожните разстройства като паническите пристъпи, натрапливата невроза, фобиите - включително социалната фобия, страха да се излезе вън от дома, страха от затворени пространства или обратното - от големи открити пространства. В част от случаите тези страхове могат да прогресират до нарушение в цялостното психологическо и социално функциониране. Това са тежки невротични състояния без физиологична причина и без органични изменения в централната нервна система, както е при психозите.

По-коварното е, че страхът, който ги поражда, твърде често се трансформира в различни телесни симптоми - например води до появата на световъртеж, прималяване, сърцебиене, разтреперване, безсъние, сухота в устата, усещане на слабост в колената, в тялото, различни схващания - буца в гърлото, топка в стомаха.

- Тоест хората имат невротично разстройство, но си мислят, че са болни от нещо друго ли?

- Точно така. С тези телесни симптоми те не отиват при психиатър, а при друг специалист и търсят други причини. Правят изследвания, лечения, пият медикаменти - някои от тях не се понасят добре, появяват се странични ефекти, които се интерпретират като симптоми на друго заболяване - става каша.

Тръгването по пътя на безкрайни медицински консултации представлява защитен механизъм на психиката, който цели да отклони човека от конфронтиране лице в лице със страха. Неврозата затова е коварна.

Симптомите не се разпознават като психично страдание. Действителните проблеми се маскират от невротичните симптоми и решаването на подлежащите емоционални проблеми се отлага. Много хора разбират предмета на психиатрията твърде ограничено, сведено само до най-тежки случаи. Но това е бариера пред нуждаещите се от квалифицирана помощ.

- А при тежките психични заболявания?

- Ами там е същото, но много по-засилено. Ако невротиците по-скоро са убедени, че те самите няма да се справят, и държат себе си отговорни за неуспехите, хората с тежки психози смятат, че опасността е някъде извън тях, нещо външно ще им попречи да бъдат щастливи. Принципна разлика няма - основният страх, който ги мъчи, е същият, но е с друг дизайн, ако мога така да се изразя - той вече е параноиден.

Всъщност това е и основната цел на психиатрията - да помогнем на хората да се освободят от страховете си, от несигурността си, от прекомерно ниската си себеоценка, от предразсъдъците и суеверията, което е предпоставка за такива ирационални поведения. Да ги насърчим да опознаят себе си и да си повярват, да са по-склонни да експериментират - и по този начин до трупат знания и самочувствие на базата на личния опит.

- Често се казва, че такива състояния се отключват сезонно. Вярно ли е това?

- По-скоро не е или ако има такива зависимости, те са толкова незначителни, че може да бъдат пренебрегнати. Трябва да установим за всеки случай каква е динамиката на заболяването. Ако то се изостря лятото, индивидуалният терапевтичен план за лечение трябва да е съобразен с това. На пациента може да се изпишат медикаменти, които да се пият преди началото на летния сезон.

Така ще се предотврати пристъпът, а и продължителната употреба на лекарства, която е вредна за организма. Повечето пациенти са настроени негативно към медикаментите и не ги вземат. Най-добре е с пациента да се направи план за действие, който включва приемане на лекарства преди настъпването на криза. Повечето лекари не са склонни да се съобразяват с желанието на болните. Нареждат им да пият еди-какво си години наред и те, като чуят това, вдигат ръце и отказват да съдействат.

- Кои са симптомите, при които трябва да се търси специализирана помощ?

- Ако се появи социална изолация, отдръпване и подозрителност към другите. Занемаряване на грижите за себе си и на личната хигиена. Неспособност да се дава израз на радост или тъга. Неадекватна емоционална реакция, например безпричинен смях. Прекомерни умора или сънливост. Внезапна промяна на някои основни черти на характера. Неспособност за концентрация или трудности при справянето с дребни проблеми. Безразличие, демонстрирано даже при много важни ситуации. Упорито безсъние или телесни оплаквания, за които не се намира физиологично обяснение.

- До каква степен са отговорни външните фактори?

- Стресът може да отключи тревожни разстройства, както и тежка психическа болест. Но това е по-възможно да се случи с по-незрели, емоционално нестабилни хора, травмирани още в детството. Ако осигурим една спокойна среда на детето, в която то се чувства сигурно, обичано, това ще му помогне по-нататък да се справя с трудностите и да прогресира в развитието си. Но ако то е гледано по лош начин и има и някаква наследствена предразположеност, рискът става значим и по-късно стресовите ситуации в живота - загуба на близък човек, съкращение, които са нещо обичайно - може да доведат до абнормна психологическа реакция.

- При вас идват ли хора със зависимости?

- По принцип не се занимаваме с това, но разработваме програмаза психологическо консултиране при зависимост от хазарт, което е тип поведенческа зависимост. Иначе зависимостите са много - от хора, от храна, от секс, от интернет и компютърни игри и т.н. Част от тях са признати като естествени и неизбежни, но ако една твоя дейност или ангажираност с обект започва да измества други дейности, това нарушава нормалното функциониране и може да се определи като патология. Например ако някой прекарва 21 часа в казиното, вместо да планира и управлява бизнеса си, или по цял ден е в интернет и бърза да се прибере от работа, за да влезе във фейсбук от домашния си компютър, или гледа по цяла нощ порно, вместо да флиртува на живо, или става нощем по три пъти да яде.

- Каква е целта на вашия център "Адаптация"?

- Решихме да създадем нов модел, при който да сътрудничим с пациентите и техните близки. Стремежът ни беше на едно място хората да получават комплексни услуги - не само психиатрични, но и социални, освен диагностика и лечение, и психологическо консултиране и психосоциална рехабилитация. Успяхме да направим и център за социална рехабилитация и интеграция и защитено жилище в Слатина - т. нар. зелена къща.

Д-р Владимир Сотиров е завършил медицина през 1995 г. в София. Има допълнителна квалификация по когнитивно-поведенческа психотерапия и психосоциална рехабилитация. През периода 1996-2002 г. работи в Държавна психиатрична болница “Св. Иван Рилски”.

От 2002 г. е управител на Амбулатория за психично здраве “Адаптация”. Ръководител на демонстрационен проект към Националната програма за психично здраве. Член е на Българската психиатрична асоциация.