Учен създаде ин витро дяволски нокът

06 март 2011, 15:15

24 Здраве

7136

Когато преди 15-ина години ротният попитал Милен Георгиев какво е завършил, отговорът биотехнологии издействал на новобранеца служба без гонки. Една седмица го гледали със страхопочитание, докато някой се престраши да попита какво значи биотехнологии.

“А ние мислехме, че правиш нещо като биороботи”, разочаровали се съвойниците и респектът към младия учен се сринал.

Днес обаче разработките му могат да се окажат по-полезни от създаването на робот и му донесоха голямата награда “Питагор” за млад учен. Той е намерил начин за отглеждане в лабораторни условия на африканската билка дяволски нокът. Това ще осигури достатъчни количества за производството на лекарства с противовъзпалително действие при артрит, без да се унищожават единствените находища на растението в пустинята Калахари. Мутантът в колбата е култивиран роднина на бурена от пясъците, като в него са подсилени нужните на фармацията характеристики.

В същото време са туширани пречещи свойства и съставки. В този вид растението е безопасно, защото неговият ГМО вариант остава в лабораторията и няма да се върне в природата.

Георгиев работи върху технологията за ин витро отглеждане на билката от 5 г. Тя обича пясъците, сушата и жегата на Африка. Затова не може да се гледа в плантации другаде по света. Туземците я използват от векове за лечение на 30 заболявания. Варят отварата даже за разхлабително и предизвикват с нея аборт. Наричат я дяволски нокът заради вида на изсъхналите плодове.

Най-големият пазар на растението е Германия, където от него се произвеждат към 50 медикамента. В САЩ сега приключват клинични изпитания за третиране на хълбоците и коленете при артрити. Това предизвиква нуждата от все повече суровина. Добиването й обаче не е лесна работа - местните племена берат и продават всичко, което прилича на нея. Често в чувалите слагат и камъни, за да тежи повече.

“Затова се насочихме към отглеждане в лабораторни условия”, обяснява Георгиев. За целта не се унищожава нито едно растение. Ин витро културата не зависи от сезона, старанието на берачите и размириците в Африка. При това не нарушава биоразнообразието. Остава само фармацевтичните компании да започнат да отглеждат билката в промишлени количества за нуждите си.

“Успоредно с опитите за отглеждането й в изкуствени условия търсихме и други вещества в нея, които могат да се окажат с по-голям противовъзпалителен ефект”, обяснява Георгиев. Стигнал и по-далече - на път е да намери аналог на дяволския нокът по нашите земи. Това е растението лопен - високият зелен меч с жълти цветове на върха, който е в изобилие край родните шосета и по синорите. Някои видове лопен съдържат същите вещества като дяволския нокът. Сега Георгиев ги проучва по проект на образователното министерство с пари от фонда за научни разработки. Може да се окаже дори, че лопенът в България и Турция е с по-голяма активност от съставките на африканския растителен вид.

Пътят на 33-годишния учен към откритията в областта на биотехнологиите тръгнал от изучаването на бурените из двора на родната къща в с. Бойчиновци. Милен е единствената научна издънка в семейството. Веднага след дипломирането в Университета по хранителни технологии в Пловдив му предложили работа в подразделенията на БАН в града. Захванал се първо с розмариновата киселина - вещество с антиоксидантна активност, което е златна мина за козметиката.

5 г. младият учен работил и по проект на НАТО от програмата “Наука за мир”. САЩ налели 200 хил. лв. за разработването на алтернативни технологии за отглеждане на блатно кокиче - от него се прави лекарство за първите етапи на болестта на Алцхаймер, което забавя развитието й. Когато учените постигнали резултати обаче, фармацевтичните компании избрали да внасят растението от Турция и Китай. “И там находищата рано или късно ще се изчерпят, а основа на нашите изследвания е, че съставките могат да се добиват, без да се унищожи нито едно растение”, казва Георгиев.

През 2005-а той защитил аспирантура в Института по микробиология. Събитията после се развили главоломно - след седмица се оженил, след още 2 заминал на специализация по биопроцесорно инженерство в Германия. През 2009-а, едва на 32 г., станал най-младият доцент. А сега е стипендиант на университета “Лайден” в Холандия.

“Откривателството е като вирус - или си заразен, или не”, казва младият учен. Според него науката има нужда от човек като Дан Браун, който да разкаже за нея интересно като в бестселър.

Хората сега я смятат за безинтересна. За да спечели пари, тя трябва да убеди донорите с научни доводи. “Грешката ни е, че спираме дотук и не разказваме за постиженията си на популярен език и на данъкоплатците”, казва Милен. Тогава те ще знаят, че не плащат за фикс идеи. И няма да си мислят, че да си учен, значи по цял ден да клатиш едни колби. Така е било през XVI-XVII в. Научната си кариера зад граница той обяснява с това, че там няма значение дали си българин, китаец или индиец. Важни са името и работата.

Невинаги обаче е гладко. Когато през 2007 г. българинът представил резултатите от работата си върху дяволския нокът на конференция в Италия, вместо поздравления получил сразяващ въпрос. Защо убивате поминъка на африканците с тези изкуствени методи, атакувал го представителят на Националния институт за здравето в САЩ, който диктува научната политика.

Заради тая непрестанна битка за доказване понякога Георгиев се чувства като Сизиф - катери високото с товар на гърба и все не може не стигне върха.

Най-безсмислено изглежда изкачването на научните баири в родната география.

След като поел статуетката на наградите “Питагор” от премиера, Милен издебнал момент зад кулисите на церемонията да отвори въпрос за финансирането на науката тук. “Ти си стипендиант в Холандия, нали? Там има ли магистрали?”, рекъл му Бойко Борисов. И като чул утвърдителния отговор, добавил: “Като ги направим тук, тогава ще има пари за наука.”

Не се чувства застрашен да потъне твърде много в научната работа - съпругата му е извън тази сфера и държи здраво нишката към света и живота, който се счита за нормален. В него Милен спортува и чете криминалета. Когато пътува, снима дупкитепо пътищата у нас. И ако тук го дразни това, в Германия пък му писва от подреденост.

Според него от лесния живот на Запад хората залиняват и после най-малкото сътресение ги вади от релси.