Отговор на въпроса на Яна Григорова

При липса на забременяване за период не по-малък от една година и редовни полови сношения се приема, че става въпрос за стерилитет. Причините за стерилитета са поравно от страна на мъжа и жената, а в не малко случаи - и от двамата. За развитието на стерилитета при жената от значение е възрастта (след 35-годишна възраст способността за забременяване намалява рязко), продължителността на стерилитета, прекараните заболявания и хирургически интервенции.

Освен пълен гинекологичен преглед изследванията започват със спермограма при мъжа, а при жената измерване на базалната температура, а в по-ново време други тестове като фоликулометрия и тестове за овулация, продавани в аптеките. При липса на менструация или други данни за ендокринни смущения впоследствие може да се направят хормонални изследвания.

Хистеросалпингографията е рентгеново изследване с контрастна материя, с което може да се установят аномалии на матката и проходимостта на маточните тръби. Напоследък все повече хистеросалпингографията се заменя от лапароскопията, която е за предпочитане при подостри или хронични въпаления на яйчниците и тръбите, при неясни причини за стерилитет, при съмнения за ендометриоза и др.

В голям процент от случаите стерилитетът се дължи на увреждане на маточните тръби вследствие на инфекции. Затова задължително трябва да се направят тестове за хламидия. Проходимостта на маточните тръби е задължително условие за извършването на авто- и хетероинсеминация със сперма от съпруга или от дарител. Нарушената транспортна функция на тръбите се коригира с пластични операции, предимно лапароскопски, но резултатите от хирургичното лечение са в пъти по-ниски от методите на ин витро оплождането.

В 1/3 от случаите стерилитетът се дължи на липса или смущения в овулацията. Медикаментозното стимулиране на овулацията в тези случаи дава отлични резултати, но не се препоръчва без описаните по-горе изследвания, тъй като много често причините за стерилитета са многофакторни.