Отговор на въпроса на Валентин Цанов от Ловеч

Шумът в ушите е често срещан симптом при различни заболявания. Той може да бъде с определена честота (висок, нисък) и интензивност (слаб, силен). Съществуват опити за класификация на шума в четири степени, като първа степен е слаб, непостоянен, а четвърта - силен и събужда заболелия. Вижда се, че това състояние може да причини голямо безпокойство.

Шумът се появява при съдови промени в мозъка (смяна на стойностите на артериалното кръвно налягане, различен кръвоток при шийна остеохондроза, т.нар. шипове в шията). В тези случаи той се придружава от замайване и нарушено равновесие, понякога с гадене и повръщане.

В други случаи шумът се дължи на увреждане на невроепителните клетки в органа на слуха във вътрешното ухо. Тези клетки се поддържат жизнени от течност (ендолимфа), която се произвежда от капиляри в стените на вътрешното ухо. Течността е определено количество с постоянно налягане и йонен състав. Всяка промяна води до засягане на слуховите клетки, частично намаление на слуха и шум в ушите. Такива проблеми стават при болест на Мениер, отосклероза, слухов неврит, възпаление на средното и вътрешното ухо, вирусни увреждания и др.

В трети случаи не се установяват с наличните методики засягането на ухото или мозъчните структури и въпреки това съществува шум. Тогава се приема, че се дължи на повишена чувствителност на вегетативната нервна система, т.е. има вегетоневроза.

Засега не съществуват обективни методи за регистриране на това субективно оплакване. Затова и лечението не е сигурно. Необходимо е кръвното налягане и кръвотокът към мозъчните структури да се нормализира. При установено увреждане на ухото се използват различни медикаментозни средства - съдоразширяващи, регулатори на кръвотока, витамини и др. Изборът на лечение до голяма степен е налучкване на медикамента. Винаги трябва да се предупреждават болните, че нервните клетки не се възстановяват идори шумът да изчезне или отслабне, намалението на слуха остава.

Някои автори използват при шум в ушите блокади в ушния канал с локални анестетици. Ние също сме прилагали тази методика с добри резултати. Предложени са и хирургични методики, които не са популярни.

От полза за пациента е да се установи на какво се дължи оплакването и той да се запознае с възможностите за лечение. Дори резултатът да е минимален, пациентът е по-спокоен, когато състоянието е познато и уточнено.