Срастването на счупванията на костите на опорно-двигателния апарат е сложен процес, преминаващ през няколко етапа и върху който оказват влияние редица общи и местни фактори. Сред общите са генетичното предразположение, качеството на обмяната на веществата, белтъчният и минералният баланс и др. От факторите с локално влияние най-важните са местното кръвоснабдяване, доставящо необходимите за срастването вещества и кислород (биологична компонента на срастването) и достатъчно стабилната фиксация на костните фрагменти, не позволяваща разкъсването на новообразуващата се костна тъкан (механична компонента). Ако локалното кръвообращение е достатъчно и фрагментите са стабилно фиксирани чрез външна имобилизация или метален имплант, костното страстване по правило е безпроблемно и настъпва в обичайните срокове. При дефицит в кръвоснабдяването или нестабилна фиксация процесът на срастване може да се наруши и да се стигне до забавена консолидация или несрастване. Подбедрицата се състои от две кости: голям и малък пищял. Проблеми при срастването се наблюдават при големопищялната кост, която е сравнително оскъдно кръвоснабдена в долната трета, хранещите съдове лесно се прекъсват при счупването и могат допълнително да пострадат при безкръвно или оперативно наместване. Ако към това се добави нестабилна фиксация на фрагментите, е твърде вероятно да се стигне до смущения в срастването. Сроковете за костна консолидация варират, но като цяло се приема, че е нормално счупване на подбедрицата да зарасне за 3 - 6 месеца. След този период говорим за забавено срастване, а ако фрактурата не срасне въобще, се оформя лъжлива става (псевдоартроза), което налага оперативно лечение. Поведението зависи от конкретната ситуация и предходното лечение и се определя от квалифициран специалист травматолог. Ако се прецени, че биологичният потенциал за срастване е запазен, а водещата причина за проблема е нестабилността, е достатъчно да се осигури здрава фиксация на фрагментите, което се постига чрез имплантиране на пластина или пирон. При намален или липсващ биопотенциал за срастване се налага да се стимулира калусообразуването. Най-често това се прави чрез присаждане на кост от таза в съчетание със стабилна фиксация. През последните години се разработват т.нар. костни заместители, част от които имат потенциращ срастването ефект и на които се възлагат надежди за преодоляване на смущенията в срастването.

Доц. Андрей Йотов, началник на Клиника по ортопедия, травматология и реконструктивна хирургия във ВМА, отговаря на въпроса на Кристина Иванова.