Хроничното възпаление на сливиците (хроничен тонзилит) се дължи на повтарящи се остри възпаления или се развива тихо, подмолно, без усложнения. За него е характерно образуване на микроабсцеси дълбоко в тъканта на сливицата.

Най-чести причинители са стрептококи и стафилококи, които освен непатогенните си форми имат особено опасни варианти - бетахемолитичен стрептокок и златист стафилокок. Наличието им дълбоко в паренхима на сливиците прави огнищна инфекция, която застрашава и други органи.

Обикновено хроничното възпаление на сливиците се разделя на две форми - компенсирана и декомпенсирана. При компенсираната форма организмът има добра имунна система и ограничава процеса в пределите на сливиците. При декомпенсираната форма механизмите за имунна защита са преодолени от инфекцията и тя излиза извън структурите на сливиците.

Първата опасност е по съседство. Бактериалната инфекция излиза извън структурата на сливицата зад капсулата й и образува гнойна колекция в рехавата съединителна тъкан между дъвкателната мускулатура. Обикновено усложнението се развива 5-6 дни след началото на ангина.

Има едностранна локализация и се нарича перитонзиларен абсцес. По-често се явява при изостряне на хроничен тонзилит, при спадане на имунната защита след общи заболявания, стресови състояния и др.

В други случаи инфекцията прониква още по-дълбоко между шийните мускули около сънната артерия и сеобразува парафарингиален абсцес. Той също е едностранен, изключително опасен, защото може да се спусне към гръдния кош и да застраши рязко живота на заболелия.

В трети случаи по хронично заболелите сливици по кръвен или лимфен път в организма нахлуват бактерии или бактериални токсини и се оформя тонзилогенен сепсис - периодични разтрисания с висока температура и изтощаване на организма.

Тонзилогенният сепсис вече дава възможността хронично болните сливици да увредят целия организъм. Повече от 100 години съществува мнението, че огнище на инфекция засяга далечни органи. Този вариант е известен като метатонзиларни усложнения.

Понастоящем се смята, че продукти от обвивката на бета-хемолитичния стрептокок образуват антигенни структури в сливиците срещу съединителната тъкан на ставните хрущяли, сърдечните клапи и бъбречните каналчета. Затова за метатонзиларни заболявания се смятат ревматизмът, артритът, сърдечните пороци, възпалението на бъбреците (гломерулонефрит). Веднъж възникнали, тези усложнения придобиват самостоятелно протичане и отстраняването на сливиците не води до излекуване, но забавя развитието, тъй като ликвидира огнищната инфекция.

Преценката дали едни сливици трябва да се оперират и кога да стане това, се взема от този, който ще оперира. Останалите мнения на другите специалисти са спомагателни, защото операторът най-добре преценява кога операцията ще бъде най-полезна, без да застрашава общото състояние или живота на болния. Така че новооткритото метатонзилаторно усложнение не изисква паническо решение за операция на сливиците, а тя трябва да бъде разумно предприета в общия лечебен план.

Проф. Георги Едрев, специалист по уши, нос и гърло, отговаря на въпроса на Силвия Йорданова.