Доц. д-р Боряна Делийска, национален консултант по нефрология, началник-клиника по нефрология в болница “Царица Йоанна - ИСУЛ”. Отговаря на въпроса на Антоанета Петрова.

Лечението и профилактиката на бъбречно-каменната болест представлява все още съществен проблем в целия свят. Причина за това е, че образуването на камъни е сложен и многофакторен процес, зависещ от начина на живот, на хранене, условията на труд, заболявания на организма, прием на някои медикаменти, други бъбречни увреждания, вида на камъка и от състава на урината.

В урината на всеки човек се излъчват две групи вещества - едната включва т.нар. промотори на камъкообразуването и спомага за образуване на камъни, докато другата група - т.нар. инхибитори на кристализацията, забавя този процес. Цитратите са едни от веществата, нормално отделящи се в урината, които потискат образуването на камъни. Интересен е фактът, че почти 30% от болните с бъбречни конкременти са с намалено отделяне на цитрати. Същевременно цитратите променят киселинността на урината, което създава условия за разграждане на пикочно-киселинните камъни (популярни сред населението като уратни) или забавяне на растежа на калциево-оксалатните камъни.

Както в чужбина, така и в страната съществуват медикаменти, богати на цитрати, които се използват за лечение и профилактика на бъбречно-каменната болест. За да се прояви техният ефект, е необходимо лечението да се провежда поне 3 месеца. Леснодостъпна и приятна е профилактиката на камъните с прием на сока на 1-2 лимона дневно с щипка сода за хляб, като те не трябва да се приемат на гладно или от хора, страдащи от стомашни заболявания.

Диагностицирането на разнообразните причини и определянето на конкретното лечение при всеки болен с бъбречно-каменна болест е индивидуално и трябва да се извърши от компетентен нефролог. Само тогава комплексното лечение, включващо хигиенно-диетичен режим, премахване на установените причини и назначаване на медикаментозно лечение на нефролитиазата, ще бъде ефективно.