Доц. Андрей Йотов, началник на Клиниката по ортопедия, травматология и реконструктивна хирургия на ВМА, отговаря на въпроса на Мария Драганова

Изкривяванията на гръбначния стълб най-често се развиват при деца и юноши, но могат да бъдат и вродени или да се проявят в зряла възраст. Вродените се дължат на аномалии при формирането на прешлените през вътреутробния период, а по-късно възникналите - на редица знайни и незнайни фактори.

Сред доказаните причини са например рахит, туберкулоза, неврологични заболявания, травми и др. Голяма част от придобитите изкривявания са така наречените идиопатични форми - с неизяснен произход. При повечето от тях като предразполагащи фактори се отчитат порочен двигателен режим, неправилната стойка, свръхобременяванията на гръбнака.

Съществуват три основни вида тип изкривявания - сколиоза, кифоза и лордоза. При сколиозата изкривяването на гръбнака е настрани, при кифозата - напред, а при лордозата - назад. Възможно развитие на комбинирани деформитети: кифосколиози, усукване на гръбнака, при които може да се появи и гърбица. Прогресирането на изкривяванията е много индивидуално. Обикновено след развитието на началната кривина се оформят компенсаторни извивки в други участъци на гръбначния стълб, с които скелетът се стреми да запази общия вертикален стоеж на тялото. Повечето придобити сколиози в началото са функционални, т.е. все още не са настъпили фиксирани анатомични изменения и деформацията е обратима без хирургична намеса. Субективните оплаквания на този етап са рядкост, въпреки че част от пациентите съобщават за болките в гърба вследствие на мускулния дисбаланс и пренапрежение и дискова симптоматика. Впоследствие изкривяването може да премине в структурно: в телата на прешлените и меките тъкани настъпват трайни морфологични промени и деформитетът се фиксира. Като допълнителна компенсация тазът се килва, което води до разлики в дължините на краката. В много напреднал стадий се стига до притискане на белите дробове и сърцето, което влошава и тяхната функция. До тези последици се достига при напредване на процеса до IV степен изкривяване 40-50 градуса и повече. Поставянето на диагнозата, разпознаването на вида и степента на сколиозата и изборът на терапевтична стратегия следва да се извършват задължително от специалист ортопед, желателно такъв с опит в гръбначната патология.

Точната степен на изкривяването и прогнозата се определят с помощта на рентгенографии. Лечението се определя от вида и стадия на заболяването. При функционалните леко- и средностепенни сколиози може да се очаква, че изправителната гимнастика, физиотерапията и кинезитерапията ще имат положителен резултат. В съображение влизат и процедури като плуване, хидрогимнастика, корсетолечение. Дори при начални степени на структурни сколиози има смисъл от кинезитерапевтични процедури като опит да се забави развитието на процеса. При развили се III-IV степен оперативното лечение остава като единствена опция. За неговите възможности следва да се извърши консултация с компетентен гръбначен хирург.