0° C, лека мъгла
За ефекта от билките учат само студенти по фармация.
За всяка болка има билка, казва народът у нас. По традиция хората често посягат към лечебните растения, за да си помогнат при различни оплаквания. Няма дом без лайка, мента или кантарион, казва проф. Стефан Николов от фармацевтичния факултет на Медицинския университет в София.
Всички подправки, които използваме, също са лечебни растения, допълва той.
Билките помагат преди всичко при по-леки оплаквания като простуда, кашлица или могат да подпомогнат традиционното лечение при хронични страдания като диабет, слабо сърце и много други, обяснява проф. Стефан Николов, завеждащ катедра във факултета по фармация. При сериозни заболявания като пневмония, диабет, тумори или неврологични заболявания използването им не замества ходенето при лекар специалист, предупреждава той. Не е правилно да се прави самолечение с билки, изтъква той. Ако човек има здравен проблем, нека първо отиде на лекар, за да се определи диагнозата, съветва специалистът. После, когато човек е наясно каква е болестта, би могъл да избира дали да включи в терапията и билки.
Понякога в стремежа си да избегнат лекарствата и ходенето на лекар хората стигат до крайности. Опитни доктори споделят за случаи от практиката си, когато болни фатално забавят терапията при тежки неврологични или онкологични заболявания, опитвайки се месеци наред да си помогнат сами с билки.
От друга страна, лекарите у нас не познават достатъчно билките като лечебно средство и не ги препоръчват на пациентите си. В резултат хората прибягват до самолечение с тях или понякога ходят при самозвани лечители.
“За съжаление повечето лекари не са наясно с билките, защото не ги изучават, докато следват медицина. Тази дисциплина - фармакогнозия, се учи само във фармацевтичния факултет”, пояснява проф. Николов. Това не намалява интереса към билколечението. Преди повече от 20 г. имало фитотерапевти и много повече билкови аптеки.
В аптеките вече има голям избор както на различни чаени смеси от билки, така и на хранителни добавки и лекарства от тях. За обикновения потребител често е трудно да се ориентира какъв продукт да избере. Основната разлика е, когато то е регистрирано като лекарство.
Когато билките се използват за лекуване, трябва да покриват условията, на които отговаря всяко лекарство
Продуктът минава през всички етапи на регистрацията като при медикаментите - експертизи, клинични тестове и т.н. По време на изпитанията се установява как действа той на организма, има ли странични ефекти. При хранителните добавки липсват предварителни проучвания. Приема се на доверие това, което производителят декларира. За сметка на това обаче той няма право да твърди, че те лекуват нещо, обяснява експертът.
Някои билки като гинко билоба обаче се предлагат и като добавка, и като лекарство. Разликата обикновено е в дозировката, казва проф. Николов. Според него трябва по-строг контрол върху тези продукти. Само билковите лекарства, които са регистрирани у нас, са около 3000.
Повечето производители предпочитат да продават билките като хранителна добавка. В тях не може да се влагат само растенията от забранителния списък, който обхваща около 100 вида. Те са със силно токсично действие като кукуряк, самакитка или момина сълза.
За имуностимулаторите от растения на пазара според проф. Николов е трудно да се каже нещо категорично. Липсвали достатъчно проучвания. А и всеки човек реагирал различно на билките. Професорът препоръчва чай от коприва, лайка и сарсапарила. Корени от сарсапарила са били единственото достъпно лечение на сифилиса в средните векове.
В катедрите по фармакогнозия и фармакология и токсикология на фармацевтичния факултет в София от години се изследват български растения за имуностимулиращо и имуномодулиращо действие. Научно доказано бе, че такива действия притежават тритерпеновите сапонини от растителните родове Astragalus - на български клин (клинавче или орлови нокти), Gypsophila - мишорка, Chenopodium - чувен, и др. Резултатите от тези изследвания са публикувани в реномирани чуждестранни научни списания.
Лайката е една от най-популярните билки у нас. Известна е с противовъзпалителното си действие - помага при настинка, стомашни неразположения, но също и външно като промивки при конюнктивит например. Белият равнец също е подходящ за стомаха. Има противовъзпалителни свойства като на лайката. Съдържа витамин К, който действа кръвоспиращо. Жълтият кантарион (звъника) има богат набор от биологично активни вещества и се използва най-много заради противомикробните си свойства. Ментата също помага при стомашно-чревни заболявания. Много добре прочиства жлъчните пътища.
Има билки и за диабет. Приемането им не означава, че трябва да се спре инсулинът или лекарството, но евентуално може да се намали дозата им при строг лекарски контрол, обяснява проф. Николов. Най-често срещу захарна болест се използва чай от бобови шушулки, сминдух също действа добре
Той може да се слага и като подправка. Полза има от листа на черна боровинка и от канела. Чай от жаблек също сваля кръвната захар.
За кръвното налягане се прави чай от цвят или листа на глог, той действа и като кардиотоник. Чубрица и валериана също го свалят. Народът ни открай време обича напролет “да се хване за зелено”. Копривата съдържа много витамини и затова е популярна и засупи и гозби, и за чай. Наскоро откриха фитостероли в корените й, които действат много добре при възпаление на простатната жлеза. При това заболяване може да се използват още кори и листа от леска, ветрогон, дребноцветната върбовка и др. Шипката също е богата на витамини и минерали.
ИЛИЯНА АНГЕЛОВА
В пелина и цалвията имало токсична съставка
Преди години давах консултация в “Пирогов” за отравяне на малко дете, чиято майка му беше дала чай от градински чай - салвия, спомня си проф. Стефан Николов. Тя не знаела, че учените откриват в това растение силно токсичните вещества тоуйони. Макар че при билките по принцип няма риск от сериозни странични ефекти, които да увредят здравето, и с тях трябва да се внимава, казва проф. Стефан Николов. Дозата прави отровата - това е основен принцип във фармацията.
Доброто познаване на билките е много важно, за да има лечението ефект, казва проф. Николов. Въпреки че са добре известни и използвани от векове, науката не спира да ги изследва и понякога открива неизвестни досега неща. Пелинът е друго лечебно растение, чиято употреба се преразглежда. В Западна Европа вече е забранено той да се влага в храни и напитки, понеже също като салвията съдържа токсична съставка. Навремето са го слагали във вермут, но това вече не се прави. У нас пелинът все още е разпространен като билка за апетит, слагат го и във виното.
За подбела също са открити нови факти. Той действа омекотяващо на дихателните пътища. В него обаче учените открили алкалоиди, които са канцерогенни. Разбира се, опасни са големи количества, но е добре да се знае, че има такъв риск. Жълтият кантарион пък е много полезен, но повишава чувствителността на кожата към слънцето. Пием ли го, по-лесно изгаряме. Може да се появят кожни обриви или алергия. Други растителни екстракти пък влизат във взаимодействие с лекарства - грейпфрутът съдържа ензими, които намаляват действието на статините. (24часа)
Коментари