Качих тази зима неусетно 7-8 килограма над нормата, затова намалих сладките и мазни храни. Старая се да спазвам нискокалоричен режим, но за съжаление не се задоволявам с малки порции... За запълване на стомаха добавям по една голяма зелена салата на всяко ядене. Обаче почна да ме боли често глава. Дали многото салати не ми вредят по някакъв начин - имам предвид по-точно дали не натрупвам вредни вещества от нитрати? И като цяло правилно ли е да залъгвам стомаха си с голям обем по този начин?
В. Чинкова, на 30 г.
"24 часа" предоставя мнението на популярни специалисти. Ще откликнем и на вашите въпроси, свързани с храненето и здравословното тегло.
Можете да ги задавате на телефон
02 942 25 61 или чрез имейл [email protected]
Д-р Людмила Емилова:
Хората, които ядат най-много зеленолистни зеленчуци, са най-здрави и живеят най-дълго. Още учителят Дънов е казал, че те съдържат натрупана светлинна енергия, без която животът е невъзможен. Когато ги приемаме сурови, ние си доставяме и много витамини, микроелементи (йод, мед, цинк, манган и др.), минерални соли (калций, магнезий, желязо, фосфор и др.), антиоксиданти, фитонциди и т.н. Съдържат целулоза, която действа като метла в червата, абсорбирайки токсините, излишната глюкоза и жлъчните киселини - предшественици на холестерола, и помага да намалим телесното тегло и холестерола, риска от диабет, запек, рак на дебелото черво. Защо тогава поглеждаме с недоверие към сергиите със зеленчук? Защото се страхуваме от нитрати в тях. В нормално количество те се разграждат до азотен окис в стомаха. Но ако са в повишена концентрация в храната, се превръщат в нитрити, а те в нитрозамини. Първите се свързват с желязото на хемоглобина и така по-малко кислород стига до клетките (ако това се случи с бебе, то посинява и може да умре). А нитрозамините, както казва д-р Уилям Лайджински от Раковия изследователски център на университета в Небраска, са идеалните ракопричинители!
Как да се справим с нитратите?
Отглеждаме ги без изкуствени торове и на най-слънчевото място (слънцето намалява количеството на нитратите). Ако ги купуваме: избираме свежи, тъмнозелени, по-дребни (по-големите имат повече нитрати и увяхват бързо, а листата им са с жълти петна); не ги държим затворени в найлонова торба и на топло - нитратите се превръщат веднага в нитрити; преди ядене ги накисваме в студена вода за 30 мин (след 15 мин сменяме водата) и накрая изплакваме обилно; отстраняваме най-външните листа на салатите и зелето, кочана, основната и средните жилки; подправяме салатата с много сок от лимон, а не с оцет - витамин С не позволява превръщането на нитратите в нитрити; не претопляме готвени листни зеленчуци, защото нитратите се увеличават.
Замразяването не намалява съдържанието на нитрати. Те се натрупват предимно в моркови, цвекло, краставици, домати, репички, картофи, броколи. Най-много нитрити под формата на химични консерванти и оцветители може да се открият в някои от обработените продукти от месо.
Гл. асистент д-р Мария Николова:
Нитратите са натурални съставки на растенията - главният източник на азот, нужен за растежа им. Най-високо съдържание имат марулите, спанакът, червеното цвекло, ряпата, китайското зеле, пресният лук, броколито, карфиолът, репичките и морковите.
Нитратите по принцип не са токсични. А само когато нивата им са по-високи от природните нива в храните. Потенциалният риск от нитратите в храната или водата е превръщането им в нитрити в устната кухина и стомаха. Като се превърнат в нитритни йони, нитратите могат да предизвикат превръщането на нормалния хемоглобин от червените кръвни клетки в съединение, наречено метхемоглобин. То е неспособно да пренася кислород. Като резултат се нарушава нормалното дишане и снабдяването на тъканите с кислород. Най-застрашени са бебетата, малките деца и старите хора, поради по-лесното превръщане на нитратите в нитрити при тях. Проявите на отравяне с нитрати са: гадене, слабост, замайване, сърцебиене, задух, диария.
Нитратите в храната могат да се превърнат в нитрити, които пък от своя страна могат да реагират в стомаха и да образуват нитрозамини - съединения, причиняващи рак. Нитратите са най-опасни, когато се превърщат в нитрити преди поглъщането им, което става по време на готвенето (например при пържене).
Допустимата дневна доза за прием на нитрати за възрастни е 3,7 мг на килограм телесно тегло, а по отношение на съдържанието им в хранителните продукти: 50 мг на килограм продукт за бебета и 250-300 милиграма на килограм продукт за възрастни.
За да намалите количеството нитрати в зеленчуците, накисвайте листните в студена вода поне за 1/2 час, като сменяте водата поне 2 пъти. Картофите и морковите разрежете наполовина и накиснете в студена вода за 1-2 ч, като сменяте водата. При останалите зеленчуци премахвайте частите с най-много нитрати - кочан, външни листа (зеле, китайско зеле), кора (краставици, тиквички), дръжки и "опашка" (краставици, цвекло, ряпа). При варенето нитратите в картофите и морковите може да се намалят от 40% до 80%, като изхвърлите бульона, докато е горещ, иначе част от освободените количества нитрати ще се върнат обратно в зеленчуците.
Коментари