Проф. Милена Пенева, ръководител на катедрата по детска дентална медицина към Факултета по дентална медицина в София, национален консултант по детска дентална медицина, отговаря на въпроса на Христина Тородова.

Когато лечението на кариеса започне едва след като се е разрушила значителна част от зъбната коронка, възстановяването на зъба става проблематично. За да се осигури пълноценността на зъба в дъвкателната функция, по-разумно е възстановяването да се направи чрез обличане на зъба в коронка.

Когато липсват един или два зъба, между запазените зъби от двете страни на липсващите се изработва мостова конструкция, при която крайните зъби носят коронките на липсващите.

Този вид възстановяване за съжаление не може да бъде вечно, както би ни се искало. Причината не се корени в материалите, от които се изработват коронките и мостовете. С развитието на технологиите материалите за този вид възстановяване стават все по-добри, по-устойчиви, по-биологично поносими и естетично издържани. Дори и в тези случаи обаче, дори и в случаите на перфектна изработка устните структури динамично се променят с възрастта, а когато при някои присъства и заболяване на пародонта (зъбодържащия апарат), то тези промени настъпват значително по-бързо. Оптималното време за пълноценна функция на тези конструкции варира между 6 и 8 години.

Дори през този период се налагат поне ежегодни прегледи, които да установят състоянието им. При правилно възстановяване не се очакват дефекти в самата конструкция, а промени в съотношенията на коронката на зъба и корените и зъбодържащия апарат.

Постепенно с настъпващите промени в зъбодържащия апарат мостовата конструкция или коронките започват да не покриват пълноценно зъбната коронка, оформя се разстояние между венеца и изкуствената коронка, в което започва свободно навлизане на хранителни остатъци, микроорганизми и течности, застрашаващи както зъба, така и тъканите около него.

Ето защо при установяване на такива промени конструкцията трябва да се поднови.

Има случаи, когато мостови конструкции могат да изпълняват функциите си много по-дълъг период от време, но това е при здраве на зъбодържащия апарат и при стриктна устна хигиена, непозволяваща възпаление на венците.

Материалът, от който се изработват тези конструкции, трябва да се съобразява със съществуващите други, както и с вида на пломбите.

Принципно не се препоръчва изработване на конструкции от повече от един метал заради възможност за развитие на биметализъм.

Между двата вида метал възникват неестествени за устата електрични полета, които причиняват както субективни, така и обективни промени. Изтръпване, мравучкане, сухота в устата, парене, болезненост на езика и устната лигавица са само част от всички възможни усложнения. Ето защо изработването на тези конструкции задължително трябва да се съобразява с проведеното до този момент лечение.

При наличие на такива проблеми се налага подмяната или на пломбите, или на конструкциите, а понякога се налага цялостна подмяна на всичко, изработено до този момент.