Д-р Асен Драмов, главен асистент към сектор “Ангиология” в Клиниката по съдова хирургия и ангиология в Националната кардиологична болница.

Разкъсването или нарушаване на целостта на стената на вената се наблюдава най-често при травми. Венозният кръвоизлив обикновено лесно може да бъде спрян с притискаща превръзка. Това всеки от нас го е изпитвал след вземане на венозна кръв или венозна инжекция.

Спонтанното разкъсване на венозен съд с последващ кръвоизлив е вече болестно явление и се среща при определени заболявания на вените.
На първо място ще се спрем на малките сини петна или вътрекожни кръвоизливи, които се получават спонтанно или при незначителна травма на кожата - например лек удар в мебели или др.

Получава се т.нар. суфузия или кръвонасядане, което е ограничено в кожата с тъмносин цвят ("синьо петно"). В рамките на 1-2 седмици то променя своя цвят към зелен, жълт и след това изчезва, без да оставя белези по кожата. Тези феномени се срещат по-често при жени в млада и средна възраст. Обясняват се с действието на женските полови хормони - естрогени, които правят малките кръвоносни съдове - капиляри, венули - по-раними и крехки. В такива случаи е необходимо лабораторно изследване на показателите на кръвосъсирването, за да се изключи т.нар. хеморагична диатеза или склонност към кървене.

В повечето случаи тези показатели са нормални с изключение на удълженото време на кървене, което е израз на тази ранимост на малките венозни съдове.

В такива случаи може да се приемат съдоуплътняващи медикаменти като витамин С, рутин, калциев добезилат, дицинон и др., както и локално да се намазват кръвоизливите с хепарин-съдържащи гелове или мази.

При някои венозни заболявания, водещи до хронична венозна недостатъчност, може да се получи спонтанно разкъсване на по-голям венозен съд, което е съпроводено с кървене в тъканите (образува се колекция от кръв или т.нар. хематом) или външно кървене, при което понякога може да се загуби голямо количество кръв - над 1 л. Причините за тези по-големи кръвоизливи е на първо място повишеното налягане в тези вени (достигащо до 60-70 mm Hg) вследствие на хроничната венозна недостатъчност - разширени вени, клапна недостатъчност, стари тромбози във вените и т.н. На второ място е променената кожа, която изтънява, пигментира се и се склерозира - развива се т.нар. венозен дерматит.

При масивно кървене е необходимо бързо поставяне на пациента в хоризонтално положение с максимално повдигнат нагоре крак. Силно се притиска с топче стерилни марли кървящият съд и върху тях се налага еластична превръзка с еластичен бинт. Поради променената кожа прошиването на съда е трудно и има опасност от нов кръвоизлив.

Като профилактика на такива кръвоизливи се явява насоченото лечение на хроничната венозна недостатъчност. То включва почивка с повдигнат крак, носене на еластични чорапи, грижи за кожата и омазняването с подходящ козметичен крем, оперативно лечение, ако са ангажирани само повърхностните вени.

Всеки пациент, преживял такъв кръвоизлив, трябва да носи със себе си стерилни марли и еластичен бинт, за да може да спре ново кървене при нужда. Загубилите много кръв пациенти се приемат в болница за кръвоспиране и при нужда кръвопреливане.