Наличието на болка,отключваща затопляне,зачервяване и ограничение в движенията на някоя става, се нарича артрит. Причините за артрит може да бъдат най-различни - директно попадане на инфекциозен агент в ставата (рядко), автоимунни заболявания, подагра и др. Най-често, особенно във възрастта преди 50 г., се среща т.нар. реактивен аргрит.

Реактивният артрит се дължи на реакция на собствената имунна система срещу налични в различни системи на тялото инфекциозни агенти (бактерии и хламидии най-често). Заболяването обикновенно се развива около 3 седмици след прекарана вирусна или бактериална инфекция и се изразява с моно- или олигоартрит - засягане на една или две, рядко повече стави. Важно е и наличието на симптоми от други органи и системи - най-често - стомашно-чревна и пикочно-полова система като разстройство, често уриниране, придружено от болка или парене. Възможно е и засягане на очите с конюнктивит, увеит и др. Съчетанието на артрит, конюнктивит и уретрит е известно като Синдром на Райтер. Ненавременната диагноза и лечение може да доведе до хронифициране на заболяването и необходимостта от продължително с години лечение.

За поставяне на диагнозата на първо място е необходима консултация с ревматолог, за да може да се прецени видът на артрита, след което да се направят необходимите изследвания, евентуално и рентгенография и да се постави точна диагноза, която да позволи и адекватно лечение.

Няма специфични изследвания, които категорично да покажат вида на артрита, а неадекватната терапия може да доведе до хронифициране на процеса със съответните неблагоприятни последствия във времето.

До консултацията с ревматолог при наличието на силни болки и ограничение във функцията на засегната става могат да се използват нестероидни противовъзпалителни средства и студени компреси.