Астмата е хронично възпаление на бронхите, което се проявява най-често със свирене в гърдите, кашлица и задух. Симптомите варират по честота и тежест в различните часове на денонощието, през различните сезони и при различните пациенти.

Повече от 300 млн. души по света страдат от астма като на всеки 10 г болните са се увеличавали с 50% според анализите на световната медицинска статистика. Прогнозите са тази тенденция да се запази и дори задълбочи. Икономическите анализи пък показват, че разходите заради астма в света са повече от разходите заради СПИН и туберкулоза взети заедно. Късното разпознаване на болестта, закъснялата диагноза и неподходящото лечение са главните причини за прогресивния ход и смъртността от астма.

Защо астмата е така разпространена?
Най-често факторите, които причиняват болестта са различни алергени - домашен прах, полени от треви, дървета, плевели, алергени от домашни животни.
За развитие на астма съдействат и честите респираторни инфекции, замърсяването на въздуха, изтощителните диети, пушенето - не само активното, но и пасивното. Рискови за астма са и децата, родени с по-ниско тегло.

При продължително възпаление, дихателните пътища стават свръхчувствителни - реагират по-бързо и по-силно на различните отключващи фактори - алергени, вируси, прах, тютюнев дим, стрес.

Решаващо за пациента е да потърси навреме добър лекар - специалист и да получи навременна и точна диагноза .
Прецизната диагноза изисква точна анамнеза, физикален преглед, измерване на белодробна функция със специален апарат.

При прегледа и разговора с Вас лекарят ще иска да разбере дали стесняването на дихателните пътища е обратимо и как протичат оплакванията в рамките на едно денонощие. Казват, че добрият лекар е този, който умее да „разпитва" добре. Затова не се притеснявайте от въпросите му, а ако той пропусне да Ви пита нещо, което смятате за важно - разкажете му подробно за вашите оплаквания, промените, които наблюдавате и обратите на болестта.

Лекарят ще иска да разбере има ли други членове на семейството с това заболяване, дали може да е наследствено предразположение или е резултат на сходни условия на живот и обкръжаващи фактори, да се запознае с обстоятелствата, при които се обостря състоянието - в кои часове на денонощието, през кои сезони, при какви странични обстоятелства се засилват оплакванията. Например това може да са вирусни инфекции, силни емоции и стрес, цигарен дим, алергени, миризми, физическо напрежение и усилие.

Най-важно за пациента е да знае, че астмата подлежи на контрол и при правилно лечение не скъсява живота на болния, спрямо считаните за здрави хора.

Закъснялата диагноза, липсата на професионален контрол и правилно лечение води до зачестяване и утежняване на пристъпите, до невъзвратими промени в бронхите, и дори до скъсяване живота на пациента и преждевременна смърт.
Най-сигурният начин за контрол на болестта е приемането редовно на терапия, определена от лекар - специалист според индивидуалните потребности на болния, тежестта на неговото състояние, възраст, тегло и придружаващи заболявания.

Призивът на специалистите е - не се плашете от диагнозата „астма". Тази болест не е доживотна присъда, а заболяване, което може успешно да се контролира и при ефективен контрол, не пречи на обичайния начин на живот на пациента.