На читателския въпрос отговаря Д-р Даниела Стоянова, гастроентеролог във ВМА - София

Смята се, че над 50% от възрастните хора имат полипи на дебелото черво и ректума; те представляват надигнати образувания, които произхождат от лигавицата. Някои от тях имат туморен потенциал (т. нар. аденоми) за разлика от тях хиперпластичните полипи са с много добра прогноза. Едва 5% от аденомите се трансформират в рак и това отнема средно 10 години; въпреки това ракът на дебелото черво е на едно от водещите места по честота в света.

Причина за това е, че в повечето случаи наличието на полипи е напълно безсимптомно. При нарастване на размера им може да има необилно кървене след изхождане, промяна във формата на изпражненията или примеси на слуз, чувство за недоизхождане, запек или разстройство, анемия. За неблагоприятни фактори, влияещи върху процеса, се смятат тютюнопушенето, консумацията на животински мазнини, маргарин, пържени и пушени храни, затлъстяването. Физическата активност, редовният прием на ацетилсалицилова киселина, растителни фибри, калций и селен имат предпазваща роля.

Полипите в ректума могат да бъдат установени при мануален преглед от лекар, но най-често с ендоскопия (оглед на дебелото черво с гъвкава оптика или с твърд апарат (ректоскоп), което се използва по-рядко). Отстраняването им става по няколко начина в зависимост от размера, локализацията и опитността на специалиста. Най-широко използвани са ендоскопските методи (т.е. неоперативно премахване от просвета на червото).

Полипи, които растат на краче, могат да бъдат отстранени в цял обем и при по-значителни размери, например 2-3 см. Тези, които са плоски или по-големи, се премахват парче по парче чрез т.нар. мукозна резекция или се обработват с аргонов лазер, който не наранява стената на червото. За по-големите или рискови за ендоскопско отстраняване полипи се използват миниинвазивни хирургични методи като трансанална ексцизия или трансанална ендоскопска микрохирургия - при тях полипите се премахват до здраво чрез щадяща оперативна намеса с достъп през ануса. Ако класическата операция все пак е неизбежна, по преценка на хирурга може да се използва лапароскопска (безкръвна) техника.

Рядко ендоскопските и хирургическите техники могат да бъдат усложнени със стеноза (стесняване на ректума), последвана от затруднено изхождане или увреждане на аналните сфинктери, водещо до незадържане на газове и фекални маси. Понякога отстранените полипи рецидивират или се появяват нови, което трябва да се контролира с ендоскопски преглед (най-често през 3-5 години).

Превенцията на рака на дебелото черво и ректума се състои в скрининг, който за момента няма масов и задължителен характер в България. Той започва след навършване на 50 години и се състои в тест за скрити кръвоизливи в изпражненията и ендоскопски оглед на дебелото черво; ако имате близки родственици с рак на дебелото черво и ректума той може да започне и след 40 години. За повече информация за провеждането на скрининга се обърнете към вашия личен лекар или специалист гастроентеролог.