-4° C, лека мъгла
Едуард Уилямс забелязва за първи път странен обрив по слабините и краката си, след като един ден играе голф в дъжда. Решава, че това може да е алергична реакция към някакви химикали по мократа трева или пък ,че се е докоснал до отровен бръшлян. Нищо особено, смята в началото той.
Обривът обаче става болезнен и не е никак безобиден. Пъпките, някои от които се издуват в мехури, се разпространяват по ръцете, краката и около очите му. Едуард Уилямс тръгва на прегледи от лекар на лекар.
Мъчението на компютърния специалист продължава 6 години. След като отива при личния си лекар, той е изпратен при дерматолог, който му предписва локално мазане на обривите. След като не минават, мъжът е изпратен при друг лекар, който назначава лечение със светлинни лъчи 3 пъти в седмицата.
Накрая минава на стероиди. Има някакво облекчение, но обривите се връщат на цикли, които мъжът вече може да предвиди.
Никакво лечение не помага. "Трябваше да крия обривите с дълги ръкави, тъй като съм човек с бизнесангажименти", разказва Уилямс, който сега вече е на 54 години. "Пъпките се разпространяваха по цялото ми лице. Можех да се бръсна само през ден, тъй като беше изключително болезнено да прекарвам бръснача над мехурите."
Уилямс очаква новия обрив веднъж на всеки 4 седмици. Започва да планира своите командировки и срещи с клиенти около времето, когато кожата му се изчиства. По време на кризата пък гледа изобщо да не се показва пред хората.
"Осъзнах, че в заболяването има система. Организмът ми се бореше с него през цялото време. Когато обривът беше под мишницата, имаше го и на двете ръце. Появяваше се на задната част на краката ми винаги на едно и също място", разказва Уилямс пред Ей Би Си.
Най-ужасното е, когато пъпките избиват по очите му и образуват коричка, слепваща клепачите. Тогава използва мека кърпа, натопена в топла вода, за да може да прогледне. Много е болезнен и обривът по гърба и раменете му.
На 6-ата година Уилямс е изпратен за консултация при 40-годишния кожен лекар Брайън Полигън, младши преподавател в Университета на Рочестър и практикуващ лекар в онкологичния център "Джеймс Уилмот" там. Пристига при него с огромна папка с документи от прегледите при други специалисти. Случаят е доста объркан. За късмет на пациента обаче лекарят решава да провери свое подозрение и така поставя вярната диагноза - некротична миграторна еритема, рядка форма на рак на панкреаса.
Първоначално д-р Полигън е затруднен в диагнозата, тъй като Уилямс няма други от "класическите" симптоми на заболяването. "Имаше някои насочващи белези, но в края на краищата картината не се получаваше", разказва дерматологът.
Уилямс има локални обриви, наподобяващи неколкосантиметрови червено-оранжеви плочки, по лицето, около веждите, устата, по краката. "Първоначално обсъждаш различни хипотези, но не ти се иска да правиш прекалено много тестове. С течение на времето добрият лекар трябва да може да направи разликата", разказва Полигън.
Нещо липсва в този случай, знае д-р Полигън. Той се усъмнява, че Уилямс може да има рак на панкреаса заради пъпките около слабините, които са издайнически знак.
Не е срещал друг такъв случай, така че се консултира със своя наставник д-р Питър Хийлд, професор по дерматология в университета "Йейл". Той окуражава бившия си студент, като му казва, че е на прав път. Тогава Полигън назначава два вида изследвания на пациента - на инсулина и на хормона глукагон, произвеждан от задстомашната жлеза. И двата показват необичайни нива. Тогава Пентагън иска преглед със скенер на панкреаса, който открива тумор. Най-накрая, през декември 2010 г., диагнозата е поставена - рак на панкреаса. Уилямс веднага пуска търсачка в "Гугъл". "Новините не бяха добри. Нито един от случаите със заболяване като моето не беше завършил с щастлив край", разказва той. Има жена и две пораснали дъщери на 28 и на 30 г.. Започва да си мисли колко му остава.
Хирургът онколог Люк Шонигер от университета "Рочестър" оперира панкреаса на Уиламс, за да отстрани тумора. Следващите снимки със скенер показват, че няма разсейки. Това е нещо наистина забележително. Повечето случаи на рак на панкреаса са като смъртна присъда, тъй като болестта се открива твърде късно, обяснява д-р Полигън.
Уилямс се възстановява 6 седмици от операцията, но веднага след интервенцията започва да ходи по малко и се чувства много по-добре. Той вече отново се радва на предишната си гладка кожа. Благодарение на усилията на д-р Полигън Уилямс доживява да види сватбата на дъщеря си Ребека, която тази година го дарява и с внук.
Самият д-р Полигън е безкрайно щастлив от изхода на този случай с мистериозен обрив. "Затова всички искаме да учим медицина - за да можем да лекуваме така. Наистина се чувстваш прекрасно, когато си направил някакво добро."
Кожата е прозорец към проблемите вътре в нас
Ракът на панкреаса почти винаги е смъртоносен. Уилямс обаче има глукагонома - рядка форма на бавноразвиващ се тумор на панкреаса.Той предизвиква свръхпроизводство на хормона глукагон, който повишава кръвната глюкоза. Заболяването често може да остане незабелязано, смятат лекарите. Случаят на Уилямс е пример за това как проблемите на кожата могат да бъдат "прозорец" на тялото, който разкрива много по-сериозни заболявания вътре.
"Кожата има уникалното свойство да ви показва как живее човекът. Знам кой обича слънце, кой пуши, кой страда от алкохолизъм, дори кой си е боядисвал оградата преди седмица - смее се д-р Полигън. -Често кожата ви дава възможност да надникнете вътре в тялото, понякога ви подсказва, че определен пациент има рак, дори той самият да не го знае."
Така например обриви вътре в устната кухина могат да бъдат признак на левкемия. Според изследователите тези знаци са причинени от присъствието на тумор някъде в тялото, което води до нарушение на хормоналната секреция или до имунна реакция. При рак на панкреаса започва да се отделя глукагон. В други случаи се появяват диабет, диария и анемия. Характерно е и загубата на тегло, Уилямс също загубил 15 килограма заради тумора.
Коментари