На читателския въпрос отговаря д-р Стефан Николов, гастроентеролог, УМБАЛ "Александровска"

Хълцането е често оплакване, като се среща в еднакъв процент при жените и мъжете. Най-често е инцидентно. Продължителните и неподдаващи се на лечение форми на хълцане са по-редки и се наблюдават предимно при мъже (80% от случаите). Среща се във всички възрасти, но с напредването на годините пристъпи от хълцане се наблюдават все по-рядко, но зачестяват сериозните, неподдаващи се на лечение случаи.

Хълцането при хората е свързано най-често с нарушена перисталтика на хранопровода и стомаха. Кратките епизоди обикновено преминават сами или с помощта на прости методи и не налагат изследвания, специални грижи и проследяване.

Типични причини за хълцане са бързото хранене, разширението на стомаха от храна, течности или въздух, внезапната промяна на околната температура, прекалената употреба на алкохол.

Хълцането може да е резултат на силно вълнение или стрес. Другите причини може да бъдат психогенни (хистерия, шок, стрес, страхова психоза, разстройство на личността), неврологични (вродени малформации, туморни образувания, съдови лезии, инфекции, травми), диафрагмално дразнене (при инфаркт на миокарда, перикардит, хиатална херния, субфреничен абсцес, дразнене на клончетата на n. vagus и други нерви, хирургично дразнене при манипулации на диафрагмата и/или стомаха - торакотомия или лапаротомия), други (глаукома, чуждо тяло във външния слухов проход, фарингит, гастроезофагеална рефлуксна болест, увеличена щитовидна жлеза, ларингит, стомашна или дуоденална язва, инфекции, бронхиална астма, увеличени коремни органи). Рядко медикаменти като бензодиазепини, барбитурати и др. могат да предизвикат краткотрайни пристъпи на хълцане.

Изясняването на продължителното хълцане в някои случаи е трудно и включва рентгенография на стомах, бял дроб и сърце, електрокардиограма, гастроезофагоскопия, ядрено-магнитен резонанс, компютърна томография и др. При продължителните епизоди са възможни усложнения като аритмии, гастроезофагеален рефлукс, отслабване, разстройство на съня. Лечението на спорадичното хълцане не е необходимо, понеже то преминава спонтанно.

При продължителните обаче диагностиката и лечението са трудни и налагат немедикаментозни мероприятия като преглъщане на няколко глътки вода, една глътка разреден оцет или твърд залък, задържане на дишането, леко постепенно притискане на очните ябълки, повръщане, дразнене на назофаринкса със сонда, акупунктура, хипноза и пр. Медикаментозното лечение обикновено включва транквиланти, седативни, анестетици, мускулни релаксанти, прокинетици. Точната преценка, диагностика и лечение обаче може да се дадат само от опитен лекар.