На читателския въпрос отговаря доц. Пламен Кинов, завеждащ сектор "Ендопротезиране", Клиника по ортопедия и травматология, УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ"

Пертрохантерното счупване на горния край на бедрената кост е едно от най-честите в ортопедично-травматологичната практика. Обикновено се дължи на остеопороза и се наблюдава в по-напреднала възраст след 65 години, най-често между 75- и 80-годишна възраст. Трохантерната зона на бедрената кост е добре кръвоснабдена и прогнозата относно срастването на фрактурата е благоприятна. Тези счупвания се лекуват предимно оперативно. Основната цел на хирургическото лечение е пациентът максимално бързо да се върне към нормалния си начин на живот, да се избегнат залежаването и произтичащите от това неблагоприятни последици за здравето на болния, които често пъти могат да доведат и до фатален край.

По отношение на режима и поведението след оперативното лечение при пертрохантерно счупване на бедрената кост:

Важно е да се вземат профилактични мерки предвид повишения риск от запушване на вените (тромбоза), както и да се предотврати появата на инфекция - най-често в белия дроб или в пикочно-половата система. Ранното раздвижване на болния не позволява образуването на рани от залежаване - т.нар. декубитални рани. То също така намалява и риска от други, свързани с травмата и операцията усложнения, някои от които могат да бъдат тежки.

За да се постигне най-добър резултат от хирургическото лечение, е важно да се започне ранна рехабилитация, по възможност веднага след операцията.

Упражненията целят да се възстановят мускулната сила и балансът. Повечето пациенти ходят с патерици или проходилка няколко месеца след операцията. Пълното възстановяване на мускулната функция, нормализирането на походката и подобряването на качеството на живот изискват период от 6 до 9 месеца. В началото раздвижването и рехабилитацията на болния се извършват с помощта и ръководството на кинезитерапевт или рехабилитатор. Впоследствие би могло пациентът сам да провежда рехабилитацията си вкъщи според указанията на ортопеда и кинезитерапевта/рехабилитатора.

Съветите, които можем да дадем, са следните:

Избягвайте максимално свиване в ставата (като например сядане на тоалетна или нисък стол); ставането от легнало в изправено положение трябва да се извършва внимателно; вдигането на тежести или продължителното изкачване на стълби трябва да се избягват.
Разбира се, за предпочитане е рехабилитацията в специализирано лечебно заведение - отделение или болница за рехабилитация. Това ще помогне за бързото възстановяване след тази тежка травма.

Задължително условие за добрия изход от оперативното лечение е болният пациент периодично да посещава ортопеда и кинезитерапевта/рехабилитатора, които да следят хода на възстановяването след операцията.