Клетъчен "пожар" пали мозъка на жена, изпада 1 месец в лудост

01 февруари 2013, 12:49

24 Здраве

9638

Снимка от болницата, когато младата жена е прикована в леглото.

"Вторачила съм се в скулите на лекарката срещу мен, кожата й е опъната и гладка. Вглеждам се все повече и повече. Лицето й се завърта, кичур по кичур, косата й посивява. Появяват се бръчки - първо само в крайчеца на очите, после около устата. Сега цялото й лице е сбръчкано. Скулите й хлътват, а зъбите пожълтяват. Симпатичната млада докторка остарява за минути пред очите ми."

Това е само една от халюцинациите, през които е минала американката Сузана Кахалан през 2009 г., докато лежи в болница в Ню Йорк с рядка и странна болест. Ужасното преживяване е описано в книгата й "Пожар в мозъка. Един месец на лудост". Сузана Кахалан, която е репортер във в. "Ню Йорк пост", е диагностицирана с рядката неврологична автоимунна болест, известна като анти-NMDA рецепторен енцефалит.

От кошмара, изживян в болницата, не може да си спомни нищо друго освен своите пристъпи, които тя нарича "епизоди". "Този месец за мен е пълна тъмнина. Няма нищо в паметта ми. Но си спомням халюцинациите", разказа наскоро репортерката пред телевизия "Фокс нюз". За да напише книгата си, Сузана разпитва подробно всичките си роднини и лекарите, били около нея в този кошмарен период.

Всичко започва от невинна на пръв поглед случка. Една сутрин жената се събужда и вижда, че е ухапана от насекомо. Решава, че в апартамента й в Манхатън има дървеници и вика специалист да ги отстрани. След като преглежда всичко, човекът й казва, че не е открил дървеници. На другия ден Сузана има проблеми в работата. Не й идва никаква идея за срещата с редакторите от вестника. Все повече я тормози мисълта за дървениците. Решава да претърси апартамента си. Докато подрежда нещата си в чанти, усеща остра мигренозна болка и установява, че й е трудно да движи краката си. През следващите дни става все по-неспокойна, обхваща я параноя. Започва да влиза тайно в електронната поща на приятеля си, убедена, че й изневерява. Когато лявата й половина се парализира, най-накрая търси лекарска помощ. Първоначално лекарите решават, че е от някакъв вирус.

След първия припадък я приемат в болница, но бързо я изписват. Поведението й обаче става все по-непредсказуемо - тя дори се опитва да скочи преддвижеща се кола. Лекарите започват да се съмняват, че Сузана има психично заболяване като биполарно разстройство или шизофрения. Един от специалистите смята, че е изпаднала в криза, след като се е отказала от алкохола, и трябва да бъде приета в болница незабавно.

Майка й я води в медицинския център "Лангон" към университета на Ню Йорк. Там жената получава втора криза, с която започва продължаващото й един месец потъване в лудостта. Става толкова буйна, че лекарите са принудени да я връзват. Опитва се да бяга многократно, като дори пробва да боде сестрите с остри предмети.

Тази част от книгата е една от най-шокиращите. Лекарите се измъчват, опитвайки се да установят диагнозата, а през това време се появяват симптоми на биполярно разстройство и шизофрения, често неразличими едни от други в ранните стадии, параноя, изблици на ирационален гняв, нечленоразделно говорене.

Репортерката се опитва да възстанови за самата себе си този ужасен месец от живота й, за който тя не си спомня нищо. Сглобява фактите, като чете дневниците на баща си, спомените на майка й и на приятеля й. Изчита цялата медицинска информация за себе си в болницата. Преглежда и видеозаписите в болницата и е шокирана. Оттам я гледа една млада жена, в която едва познава себе си. Тя се е свила в леглото и произнася непрекъснато и със запъване думата "моля", сякаш проси помощ. Четейки своите объркани записки от това време, Сузана сякаш навлиза в потока на съзнанието на съвсем непознат човек.

Никой в болницата не може да разбере от какво е болна жената. Направени са й десетки тестове, които са изключително скъпи. Резултатите от всички тях обаче са нормални. Викат на помощ невролога Сухел Наджар, известен сред колегите си със способността си да разгадава мистериозни медицински случаи. Той не вярва, че жената страда от психична болест, затова я кара да нарисува циферблат на часовник.

Сузана чертае кръг, като слага цифрите само от едната страна, игнорирайки изцяло другата. Това доказва на лекаря, че болестта на жената е неврологична, а не психическа. Така решението на медицинската загадка накрая идва от лист хартия и от химикалка, като рисунката е разгадана от един талантлив лекар, а не от безкрайните тестове с нормални резултати. Репортерката е изчислила, че цялото й лечение е струвало около 1 милион долара.

Д-р Наджар сам измисля термина "пожар в мозъка", докато обяснява на родителите на Сузана, че мозъкът й е нападнат от собственото й тяло. Кахалан е едва 217-ият човек, диагностициран с болестта анти-NMDA рецепторен енцефалит. При болестта собственото тяло създава вредни антитела, които атакуват рецептори в мозъка, свързани с ученето и с поведението.

Заболяването се среща по-често при жените. Много постъпват за лечение в психиатрични болници с предварителна диагноза шизофрения, кататония, наркомания или симулация. Чак след появата на неврологична симптоматика лекарите се ориентират да търсят органично заболяване.

Започват да лекуват Сузана с интравенозна имуноглобулинна терапия, плазмафереза и стероиди. Успяват да се преборят с болестта. Жената се чуди какво ли правят всички други пациенти, които може би страдат от мистериозната болест. "Въпросът дойде от само себе си. Толкова време беше нужно на една от най-добрите болници в света, за да разгадае болестта ми. А колко ли други хора остават нелекувани, диагностицирани като психично болни или пък обречени да прекарат остатъка от живота си в психиатрично отделение или различни домове", пише Кахалан в книгата си.

"Върнах се", разказва Сузана, която вече е добре. Изписват я от болницата в средата на април 2009 г. Едва през юни обаче започва да се чувства както преди. Трябва да продължи с лечението и да взема куп лекарства срещу безпокойството. От тези лекарства се чувства вечно уморена и отпаднала.

Сега Кахалан се е преместила с приятеля си в Джърси сити, Ню Джърси, и води нормален живот. Трябва обаче да се подлага на скенер и вагинален ултразвуков преглед всяка година като предпазна мярка. "Когато се появи проблем, дори и минимален, изпадам в ужас. Преди няколко месеца се изплаших много, когато едната ми ръка се схвана. Веднага отидох на лекар, но се оказа, че е преумора, просто бях писала много на компютъра", разказва жената.

Възможно е кризата да се повтори, но Сузана не позволява това да вгорчи живота й. Тя продължава да работи за вестника, а в последно време представя активно и новата си книга. "Може би ми се налага да посещавам лекарите по-често, отколкото правят повечето 27-годишни хора. Но в медицински смисъл аз се върнах", щастлива е жената.