- Проф. Трайков, в Александровска болница заработиха нови апарати, закупени с пари по европрограми. Каква е ползата за пациентите?
- Лечебното заведение получава почти 13 млн. лв. по програма "Регионално развитие" и с тях ще закупим апаратура за онкодиагностика и лечение по 26 различни позиции. Благодарение на добрата организация създадена от МЗ и МРРБ, 16 от тях ще дойдат до юни, за останалите предстоят търгове. Седем апарата вече са монтирани и работят. Патологията е обновена с пет нови апарата. Те дават съвсем европейски, нов модерен подход при имуно-хистодиагностиката. С тяхна помощ не само се поставя диагнозата, но и се дават насоки за лечението.
Те са необходими, защото при много тумори има специфично лечение с таргетни терапии. В клиниката по патология не бяха купувани нови апарати през последните 20 г.
За диагностика са предвидени още два големи апарата - ядрено-магнитен резонанс, където се надяваме да закупим клас "3D Тесла", и нов ангиограф. Вторият апарат ще даде възможност да се лекуват не само сърдечносъдови заболявания, но и мозъчни малформации. Ангиографът ще бъде монтиран до 25 март.
Ще имаме и робот за клиничната лаборатория, който ще даде възможност за по-голям капацитет при изследванията. Имаме две хирургични клиники и урология, специалистите, които работят там, се нареждат на водещи места у нас. В урологията вече е монтиран съвсем нов апарат за 250 000 лв., който дава възможност за лекуване на видове туморни заболявания на пикочните пътища или легенчетата на бъбрека. Става много по-бързо и безкръвно. Предвидени са още 4 апарата, един от които е холмиум лазер. С него може да се осъществи безкръвно и радикално лечение на простатни карциноми.
Гарантира до голяма степен, че животът на болните ще бъде удължен. В хирургията вече изпробват новия апарат за електрокоагулация - направени са първите операции. Предвидени са още апарати за хирургиите, които диагностицират максимално рано и лекуват всички туморни образувания - на стомаха, червата, панкреаса. Ще имаме и нов остеодензиометър, ехографи за нефрологията, гастроентерологията и неврологията. Това, че успяхме в тази криза да получим толкова много апаратура, е шанс и за българското здравеопазване.
 

- Наскоро пациенти и лекари вкупом протестираха, че няма възможност да се доплаща за по-качествени медицински изделия, а пациентът или трябва да приеме най-евтиното, което покрива касата, или изцяло да поеме разхода за по-подходящите и по-скъпите консумативи. Как решавате този проблем при вас?
- В Александровска болница такива консумативи се използват в по-малки обеми, например специални бримки в урологията. Някои от нещата успяваме някак да ги поемем, но за други не можем.
Ето например как са организирани нещата във Франция - ако разчиташ само на основния пакет здравни услуги, получаваш платена на 100% спешна помощ и 60% от останалата. За да е безплатно изцяло болничното лечение, трябва да се осигуряваш в допълнителна здравна каса - това струва 1000-2000 евро на година. Сам си преценяваш риска. Редно е да има такъв регламент и у нас.
Ние имаме списък с всички консумативи, които се използват в болницата. Той е предоставен от нашите експерти. В него ясно е указано какво се покрива от касата и какво трябва да се доплаща от болните. Хората могат да го купят от болницата по цената, която тя е постигнала на търга.
 

- Парите в здравеопазването все не достигат. Вие как се справяте финансово?
- За 3 г. успяхме да изплатим задълженията си от 3 млн. лв., увеличихме заплатите с 20% и осигурихме по две минимални заплати на специализиращите лекари. Откъде вземаме тези средства? Почти 60% са от клиничните пътеки, макар че има голям парадокс - в тях недофинансирането е предимно за сметка на лекарския труд. А иначе от тях изкарваме и голяма част от заплатите на работещите в болницата.
Да вметна, че медиците остават тук не само заради парите, но и заради други ценности - правят наука, обучават. При нас работят над 100 професори и доценти.
Но ето един пример за извънредни харчове: председател съм на асоциацията на университетските болници. Във всяка една от тях има пациенти, които надхвърлят поне десетократно сумата, отпускана по клиничната пътека. През 2012 г. постигнахме предварителна договорка с д-р Нели Нешева, която тогава ръководеше касата. Тя беше да изготвим списъци, а от НЗОК обещаха да намерят резерв, с който да платят частично или напълно тези средства. Досега нищо не се е случило. Видя се, че общата сума е много голяма - няколко милиона.
От нас очакват висок морал и умения в лечението. Искаме от медиците да са винаги на ниво, да работят с най-тежките случаи. Не е мислимо да изпратим вкъщи пациент, който не е излекуван само защото парите за пътеката са свършили. Имали сме какви ли не случаи -
касата дава за коремна операция 1000 лв., а реалният разход е 70 000 лв.
Всяка университетска болница има такива примери, защото там отиват най-тежките случаи. Списъци извадиха в Пловдив, Варна, Плевен, да не говорим за София. При нас бяха описани 70 случая за една година, надхвърлили десетократно полагащата се сума за лечение.
 

- Вярно ли е, че лекари от Александровска печелят награди за научни открития?
- Нашата неврология прави в момента някои неща за първи път в света. В научно отношение българите имат голям потенциал. Средствата от държавата никога не са достатъчно, допълването става чрез печелене на проекти.
А ето и фактите. Американската академия по неврология организира всяка година конгрес, на който две трети от направените съобщения се отхвърлят като некачествени. Това е цветът на научната мисъл в неврологията. Раздават се три награди за чужденци. През 1994 г. я спечелих с тема, разработена във Франция, бях много щастлив.
Две от аспирантките ми в две поредни години печелиха тази награда с наука, направена в България. Едната - д-р Шима Мехрабиан, написа съобщение за много редки генетични форми на болестта на Алцхаймер. Целта е да се подобри ранната диагностика. Така успяхме да докажем, че някои съвсем нови форми на мутации в два определени гена бяха описани за първи път в България.
Втората аспирантка - д-р Мария Петрова, написа съобщение за ранна диагностика на деменция при паркинсонова болест. При тези пациенти имаме голям успех с новите терапевтични средства, животът им се удължи съществено.
Оказа се, че когато живеят по-дълго, 40-50% от болните с паркинсон на по-късен етап развиват деменция, сходна с тази на болестта на Алцхаймер. Въпросът тук беше: Може ли по нещо да познаем кои са рисковите пациенти? Добрата новина за паркинсониците е, че лекарствата, с които лекуваме алцхаймер, имат при тях дори по-добър ефект. Затова необходимостта от ранно изясняване на диагнозата е още по-голяма - тя може успешно да се повлияе. Това, което докладва аспирантката от България, са едни от първите хипотези и предположения в тази насока.
 

- Когато откриете рисковите паркинсоници, веднага ли започвате лечението им?
- Не, но ги държим под наблюдение. По-рискови са онези, при които няма тремор - треперене на ръцете. Тези с треперенето са по-защитени.
При застрашените от деменция предложихме много евтино и ефективно средство за скрининг, предлагаме да правим такива прегледи всяка година. Не лекуваме здрави хора, но в момента, когато хванем и най-малкия симптом, започваме интервенция и отсрочваме тежките усложнения. Това е шанс за хората.
Има и други успехи на наши лекари, с които можем да се похвалим. Аспирант на проф. Ивайло Търнев, началник на клиниката по нервни болести, също спечели американската награда за наследствените нервно-мускулни дегенеративни заболявания.
Невролози заедно с началника на клиниката по ендокринология проф. Здравко Каменов пък направиха съвместна публикация за ранни белези на деменция при пациенти с диабет тип две от третата възраст. Знае се, че това се случва при част от тези хора. Винаги се е спорело дали е въпрос на кръвна захар, или на съдови изменения. Успяхме да покажем кои са част от механизмите в този процес.