Д-р Друми Димчев е роден на 14 ноември 1957 г. в София. Завършва Немската гимназия и психиатрия в Медицинска академия. От ученик се интересува много от литература, философия, история на изкуствата и по време на следването се отказва от идеята да стане хирург. В трети курс избира психиатрията като някакъв междинен вариант, но чисто медицинските методи там не му допадат. В края на следването се насочва към психотерапията и става член на група, водена от Филип Димитров, който става премиер на България в периода 1991-1992 г.

През 1986 г. печели конкурс за работа в ново отделение на ВМА - психотерапевтичен дневен стационар. Така Димчев става първият българин, който получава правото да работи като психотерапевт. През 1990 г. заминава за Германия, но не признават дипломата му и едва намира работа в център за лечение на наркомани.
През 2000 г. получава германски паспорт, специализира в неврологията и след положените изпити му издават нови дипломи. От 10 г. е шеф на отделение, а впоследствие оглавява една от водещите клиники - "Бургхоф-клиник", която е на 70 км от Хановер.

Откакто е в Германия, играе в аматьорската лига по футбол за отбора на "Клайнберкел", с който имат доста победи. Семеен, има двама синове.

- От доста години сте главен доктор на психиатрична болница в Германия. В какво се състои вашата работа?
- Първо трябва да се запозная с всеки нов пациент в рамките на 24 часа. Следя за лечението, поне веднъж седмично правим т.нар. фокусна визитация, която е специфична за всеки. Хубавото при нас е, че има възможности, които тук, в България, ги няма. В клиниката предлагаме цялостно лечение - т.е. ако пациентът дойде с тежка психоза, той най-напред постъпва в интензивното отделение. В Германия много се държи на законовата основа и хоспитализацията става само с изричното съгласие на пациента. Ако няма такова, трябва съответните служби да преценят дали състоянието му представлява заплаха за него или за другите. Те подават компетентно становище към съдия-изпълнител и цялата процедура е много експедитивна.

- В колко фази протича лечението на една тежка психоза?
- След като мине острата психоза, пациентите започват да се занимават с т.нар. ерготерапия, или занимателна терапия. Предлагаме им да изработят определени изделия като глинени съдове, скулптурки, картини и други подобни изделия. В случая е важното не самата изработка, а това да дадеш израз на чувствата си. Именно чрез изкуството човек може да осъществи себе си, да покаже свои вътрешни страни, които не може да вербализира. В този стадий имаме и други социотерапевтични групи, в които готвят заедно, разхождат се, практикуват различни спортове. Когато се стабилизира, пациентът идва в т.нар. отворено отделение, където посещава и образователни занимания. На тези сбирки получава пълна информация за състоянието си. Има и групи с автогенен тренинг или пък такива, в които се провеждат беседи по емоционални проблеми. Един от терапевтите ни пък провежда упражнения по тай чи.

- Каква е ролята на медикаментите?
- Със сигурност много голяма, но те са само част от целия процес на лечение. Мнозина възприемат психиатрията като последното звено на медицината. Оказва се обаче, че ние имаме по-добър цялостен поглед върху човека, отколкото един соматичен лекар. Ще ви дам такъв пример - имали сме много случаи особено при по-възрастни хора, които идват в състояние на деменция. Някои дори не знаят кои са и имат зрителни или звукови халюцинации. След прегледа се оказва, че в основата на състоянието е някакъв соматичен проблем като възпаление на пикочните пътища.

- Как се справяте с пациентите с алкохолна или наркотична зависимост?
- Имаме партньорство с една клиника, която поддържа специално отделение за такива пациенти. Ние обаче развихме една програма за хора със зависимости. Целта ни е да открием причината за посягането към чашката или дрогата и работим активно с пациента. Известно е, че алкохолиците, а и наркоманите имат големи трудности в изразяването на емоции. При нас тези пациенти попадат в т.нар. изразителна група, в която всеки говори открито за чувствата и проблемите си.

- Кои са най-странните ви случаи?
- Наскоро се оказа, че канабисът, който според мнозина е безобиден, всъщност е доста опасен. В Швейцария легализираха употребата му при определени обстоятелства, но откакто това стана факт, се е увеличил двойно броят на пациентите,
които за първи път се оплакват от шизофренна психоза. Т.е. има налице една съвсем ясна връзка между консумацията на канабис и отключването на заболяването. В нашата клиника също сме регистрирали подобна зависимост.

- Вие сте специалист и по психодрама. Какви са основните предимства на този вид терапия?
- Това е много богата методика, която работи най-вече с вътрешния свят. Много е тежко, когато в съзнанието е останала някаква непреработена ситуация и тя години наред продължава да занимава човека. С времето върху нея се наслагват много други ситуации, които прикриват основния проблем. Имах един пациент, който се беше скарал с майка си и няколко дни по-късно научил, че тя е починала. Той, разбира се, е направил връзка между двете събития и се обвинява, че по някакъв начин е предизвикал смъртта й. Освен това въпросът, който е бил в основата на спора, е останал неразрешен.

Именно на базата на такива непреработени събития се получават и допълнителни ситуации, тази вина започва да се прехвърля към други хора и т.н. Психодрамата дава възможност за развитие на тази история. Основателят на тази методика - Джейкъб Морено, дори казва, че е важен вторият път, не първият. В този процес има постоянна смяна на ролите, получава се своеобразен театър. Всъщност Шекспир е оказал голямо влияние върху психодрамата, а Самият Морено пък се е занимавал с театър.

- Притесняват ли се пациентите, когато трябва да играят роли?
- Да, в началото имат известни задръжки, казват, че не са добри актьори. Аз пък им отговарям, че това не е нужно. Актьорите преживяват чужди състояния, а пациентите - собствените. След първия път обаче се отпускат и успяват да свършат доста работа в рамките на тези два часа от сеанса. Има и пациенти, които отказват, защото не желаят да се натоварват допълнително.

- Колко сеанса са необходими, за да се постигне ефект?
- Понякога може още от първия път да се получи нужният тласък. След тези два часа човек получава познание, което му отваря нови хоризонти.
Разбира къде е неговият емоционален конфликт и мотивацията му нараства.

- Идвали ли са и по-популярни личности във вашата клиника?
- Да, но нямаме право да издаваме имената им. Мога да ви кажа, че преди няколко години при нас дойде известна телевизионна журналистка. Тя беше избрала клиниката и заради конфиденциалността, но впоследствие ни направи голяма реклама.

- Достъпно ли е лечението в подобни клиники?
- Зависи от случая. Но всичко се поема от здравната каса - настаняване, прегледи, лечение, храна и лекарства. Пациентът плаща само по 10 евро в рамките на 14 дни - т.е. общо 140 евро, независимо колко дълъг е престоят му.

- Поддържате ли връзка с български психиатри?
- Почти никаква. Преди повече от 10 години обучавах една група по психодрама, но оттогава не съм контактувал с никого. Просто в България вече има доста добри специалисти по психодрама. За съжаление обаче все още няма зададени стандарти за психотерапевтите, както е в Германия например. В България няма закон за психотерапията и едва ли не всеки човек може да се нарече терапевт и дори психоаналитик след един изкаран курс. Доколкото знам обаче, се работи в тази посока.

- Продължавате да играете организирано футбол. Какво ви дава спортът?
- Да, това е едно от увлеченията ми. От малък играя футбол, дори тренирах известно време в ЦСКА, но се отказах, защото трябваше да тренирам всеки ден. След това съм играл по студентски отборчета и вече като заминах в Германия, започнах по-организирано. В селото, в което живеехме, се играеше всяка неделя. Един познат ме попита дали не искам да играя в аматьорския отбор на съседното село. Записах се в отбора над 32 г., след това преминах в един друг и така до ден днешен. Дори като се преместихме в Хамил, най-много ме вълнуваше къде ще играя.