На читателския въпрос отговаря проф. Георги Еврев, специалист по уши, нос и гърло

Отговорът е един - преглед от специалист. По принцип ушният канал е овлажнен с ушна кал и се самоочиства, като изтича жълто-кафяв секрет. Той е оскъден и няма неприятна миризма, болка или сърбеж. Това е нормално състояние. Не се нуждае от лечение, а каналът се попива след къпане с памучна кърпа.

В други случаи става дума за заболяване на кожата на външния слухов проход. Заболяването най-често е екзема или инфекция с гъбички. И при двете има сърбеж и изтичане на воднист секрет. При гъбички цветът на секрета е различен в зависимост от вида гъбички: черна, жълта, смесена инфекция.

В трети случаи е налице хронично гнойно възпаление на средното ухо (отит). Тъпанчето е пробито. При къпане средното ухо се замърсява и се появява гноетечение. Може да има болка, а може и да няма. Хроничният гноен отит може да бъде с нагнояване на костта и тогава гнойната материя има неприятна миризма. Тази форма на възпаление обикновено изисква оперативно лечение, защото усложненията са тежки - менингити, парализи, нарушено равновесие, глухота.

Когато секретът при гноен отит е без неприятна миризма, костта не е засегната. Провежда се медикаментозно лечение, след което се прави пластика на тъпанче. Обикновено намаленият слух се подобрява.

Съществуват и други варианти, но те са сравнително редки. Например след черепно-мозъчна травма при счупване на основата на черепа през ухото може да изтича черепно-мозъчна течност. Такива болни са застрашени от гноен менингит и обикновено се налага операция за спиране на това изтичане. В други случаи може да има рак на ушния канал или средното ухо и от ухото да изтича секрет. Заболяването е изключително рядко, но застрашава живота на заболелия.

В заключение изтичането на някаква материя може да бъде безобиден или опасен симптом и изисква преглед от специалист.