Всеки 10-и българин страда от хронично бъбречно заболяване, като много от хората не подозират за това. Предупреждението отправи проф. Емил Паскалев, председател на Българско нефрологично дружество. А всеки втори човек някога в живота си е преживявал бъбречна криза. Скринингът от последните четири години, показва огромно увеличение на пациенти с проблеми.

Открити в ранен етап, тези заболявания се лекуват или стопират. В противен случай може да доведат до тежки усложнения. Основният проблем е, че пациентите в началото нямат оплаквания, и когато разберат за увреждането, вече може да е късно.
Профилактичните прегледи помагат за ранното диагностициране, като креатининът е един от основните тестове, с които се определят измененията на бъбречната функция.
Проблеми с наднорменото тегло, цигари и алкохол създават предпоставки за проблеми с бъбреците. Проф. Райна Робева, национален консултант по нефрология, съветва да се следят кръвната захар и холестеролът.

Солта в храната е желателно да бъде сведена до минимум, както и да не се приемат лекарства без предписание.

В тази битка участие е необходимо да вземат не само лекарите, но и пациентите, които също е нужно да се погрижат за здравето си. “Хората трябва да помнят, че бъбреците са за цял живот и ще им трябват”, казва доц. Валентин Мушеков, нефролог в “Пирогов”. Злоупотребата с аналгитици, невниманието с лекарствата за вирусни заболявания и тяхната прекомерна употреба, безконтролният фитнес също нанасят сериозни вреди. Рентгено-контрастните вещества са поредният фактор, който създава риск.
За намаляване на хроничните бъбречни заболявания помага профилактиката на диабета и хипертонията.

Лекарите успокояват, че този тип бъбречни проблеми не се предават по наследство. Въпреки това е необходимо родителите да внимават, тъй като има предразположеност. Не така стои въпросът с пиелонефрита. При него съществува 42% риск да се предаде
 и на следващото поколение, обяснява доц. д-р Анелия Буева, ръководител на Клиника по нефрология и хемодиализа в Катедра детски болести към Медицински факултет.
Хроничните бъбречни заболявания и при най-малките протичат подмолно, без никакви признаци, а започвайки в най-ранна възраст, могат да доведат в по-късна до бъбречна недостатъчност.

Тест лента за количеството белтък в урината или ултразвук са сред препоръчителните изследвания, които могат да дадат насока за наличие на отклонения. Според доц. Буева като превенция трябва да се прави скрининг още през първата година от живота на децата.

Острите бъбречни проблеми пък най-често се получават в болничните заведения. Причината е, че те обикновено са в резултат на друго тежко заболяване. Сепсис, шок, изгаряния, обезводняване на организма са само малка част от състоянията, водещи до допълнителни усложнения. В не редки случаи се стига и до диализа.
“Повече от 35% от хирургичните заболявания са урологични”, твърди проф.Чавдар Славов, национален консултант по урология. Обезпокоителната статистика се допълва и от зачестилите случаи с тумори на бъбреците, като възрастовата граница пада. Най-младият пациент, който той е оперирал, е едва 17-годишен.

В момента в страната има около 3100 диализни пациенти и още около 200 на перитонеална диализа. В много центрове обаче апаратурата е стара, оплакват се специалистите.

Най-сериозен както за лекарите, така и за пациентите е проблемът с трансплантациите. С всяка изминала година все по-трудно се намират донори. През 2010 г., когато е бил пикът на такива операции, 18 са били от донори в мозъчна смърт, а останали 39 операции са осъществени благодарение на роднини на пациентите. През 2012 г. са взети бъбреци само от двама мъртви пациенти, което нарежда България на едно от последните места в Европа в това отношение.

“Започвам да се чудя дали нещо в религията ни е причина за нежеланието на българите да даряват трупни органи”, коментира проф. Славов.
Малко известно е но, проблем за присаждане на органи се оказва и фактът, че биологичният вид човек се видоизменя. Специалистите забелязват увеличение на кръвоносните съдове в бъбреците, което усложнява трансплантациите.