На читателския въпрос отговаря акад. Петя Василева, ръководител на Специализираната очна болница за активно лечение "Акад. Пашев"

Едноочно намаление на зрението - размазан образ, може да се дължи на различни и сериозни очни заболявания. Предположената от вашия личен лекар диагноза - синдром на Холмс-Ади ("тонична зеница"), е неврологично заболяване, за чието правилно диагностициране и лечение се изисква задължително интердисциплинарно изследване - от невролог и офталмолог. Съветвам ви да вземете спешни мерки за изясняване на състоянието. Проявата на синдрома "тонична зеница" може да бъде свързана с опасни системни заболявания: зостер вирусна инфекция, гигантоклетъчен артерит, диабет и др.
Относно самия подозиран синдром, дори диагнозата да се потвърди, е необходимо уточняване на съпътстващите асоциирани неврологични прояви, които може да не бъдат изявени при начален стадий.

Синдромът на Холмс-Ади представлява неврологично заболяване, което засяга зеницата на окото и автономната нервна система. Среща се по-често при жени и
се проявява около 30-ата година.

Аномалиите в големината и реакцията към светлина на зениците на очите са един от характерните признаци: зеницата на едното око е с по-голям диаметър от тази на другото и има по-бавни зенични рефлекси (свива се по-бавно при осветяване). Други характерни признаци са понижен рефлекс на ахилесовото сухожилие и прекомерно изпотяване.

Приема се, че синдромът на Холмс-Ади се дължи на нервно-трофични вирусни или бактериални инфекции, водещи до възпаление и увреждане на невроните в цилиарния и/или симпатиковия ганглий, които контролират движението на очите и очните реакции, свързани с автономната нервна система. Установена е значителна загуба на клетки в тези структури. В около 80% от случаите засягането е едностранно: аномалии в зеницата на едното око, отслабване на дълбоките сухожилни рефлекси и прекомерно изпотяване само от едната страна на тялото. Зеничните аномалии и понижените сухожилни рефлекси може да не настъпят едновременно.

Пациенти със синдром на Холмс-Ади имат следните симптоми: зеницата на засегнатото око е по-широка, едновременно с това е отслабена или липсва реакция на светлина, замъглено зрение и светлобоязън. При продължително гледане наблизо в резултат на голямо напрежение на акомодацията зеницата може да се свие прекомерно и да не реагира на промени в светлината.

При леки форми на синдрома се постига подобрение на зрението с помощта на капки за свиване на зеницата за засегнатото око. Синдромът на Холмс-Ади не е животозастрашаващ и не се предава по наследство.

Обикновено влошаването на зрението не се задълбочава. Повечето пациенти могат да получат добра зрителна корекция с очила и капки.