На читателския въпрос отговаря проф. Георги Михайлов, национален консултант по клинична хематология

Мултипленият миелом е злокачествено заболяване, произхождащо от плазматичните клетки на кръвотворната система, като в огромния процент от случаите е налице продуциращ се от тези патологични (туморни) клетки моноклонарен белтък (имуноглоболин).

Клиничните лабораторни изяви на това заболяване са твърде разнообразни, като основно се засягат костната система, в немалък процент първоначално и бъбреците и, разбира се, кръвотворната система с всички произтичащи от това последствия за болните.

Честотата на това заболяване не е висока - 4-6 на 100 000 население, но се увеличава с възрастта.

Много проучвания показват връзката между мултипления миелом и затлъстяването.

Поради засягането на различни органи и системи първоначалните прояви на заболяването могат да не насочат наблюдаващия лекар в правилната насока и много често такива пациенти се лекуват погрешно поради болковите си оплаквания и съществуващата понякога сателитна неврологична симптоматика, за най-различни, но практически несъществуващи неврологични и костно-мускулни страдания.

Впоследствие се разкрива подлежащото сериозно хематологично заболяване.
Самият патологичен процес може да премине през различни фази - на така наречената моноклонална гамо патия, солитарен миелом или разгъната форма на страданието - мултипления миелом.

Лечението на това заболяване е комплексно.
То включва мултимодална полихимиотерапия, имуномодулираща терапия и в нередки случаи и лъчетерапия.

При пациенти, за които е преценено, че могът да понесат интензивна терапия, задължително се предвижда автоложна, а по някога на по-късен етап и алогенна трансплантация на хемопоетични и стволови клетки като най-съвременна алтернатива на антитуморна терапия.