За някои хора повръщането е толкова непоносимо, че предизвиква у тях паническа атака. В отделни случаи тази странна фобия може да накара страдащия от нея да започне да гладува, стигайки до системно недохранване, пише британският в. "Дейли мейл". Заради сходни симптоми това заболяване често се бърка с други психически разстройства.

Известно е, че то се среща по-често сред жените и е свързано с остро чувство на тревожност.

Като пример са разказани историите на 37-годишната Луиза Фелоуз и 35-годишната Ан Мари Бейли.

Луиза развила страх от повръщане, чието научно име е еметофобия, когато била на 8 г. Още тогава започнала да си слага шал около устата, за да не би да пипне инфекция при контакт с други деца.

"Бях съвсем малка, когато страхът ми да не се разболея започна да се превръща в непреодолим ужас, а родителите ми смятаха, че това е свързано с пристъпите на кашлица, от които страдах", казва днес шефката на телекомуникационна компания.

У нея се появил също и маниакален стремеж към чистота. Жената се бояла, че ще прихване вирус, който ще предизвика повръщане. Тя стигнала дори дотам, че когато синът бил бебе и се разболеел, тя два-три дни спирала да яде, за да е сигурна, че няма да се зарази и да започне да повръща. Теглото спаднало драстично. Станала фаталистка и непрекъснато кръстосвала пръсти, сякаш това можело да я предпази от заболяване. С часове ровела в интернет, за да научи повече за норовирусите, които предизвикват стомашните неразположения.

Норовирусите наистина придобили за нея мащабите на истинско бедствие. "Когато синът ми тръгна на училище, обикалях наоколо, за да следя дали няма да се появи някой риск от зараза на детето ми, който след това да се предаде и на мен", казва Луиза.

Едва няколко години след началото на страданието й жената потърсила помощ. Лекарите поставили диагнозата, но опитаните от Луиза няколко способа за лечение не дали резултат.

Домашната ми лекарка не разбираше какво точно се случва с мен, така че ми даде цял списък с имена на терапевти, разказва жената. Британката първо опитала терапия, предназначена за страдащи от депресия. "Докторите твърдяха, че всичките ми проблеми идват от депресията, но аз знаех, че не съм депресирана. Чувствах се потисната единствено заради това, че никой не иска да ме чуе", казва тя.

Еметофобията не е лесна за диагностициране, тъй като симптомите са различни според това как реагират страдащите от нея. Повечето изпитват ужас от вероятността да се разболеят, макар че по-принцип боледуват по-рядко от средностатистическото население по простата причина, че вземат непрекъснато мерки да не прихванат някой вирус.

Някои стигат дотам, че не напускат дома си и избягват да се срещат с роднини и приятели, ако в тяхната къща има някой болен. Да повърнат за тях е събитие, равнозначно на края на света.

Склонни са да спазват много драстична диета, за да избягват храни, които евентуално биха предизвикали стомашно неразположение. Не приемат и лекарства, ако в листовките е описано, че повръщането е дори и сред най-редките странични ефекти.
Има жени, които при всяко прилошаване решават, че са бременни, тъй като знаят, че зачеването е най-честата причина за сутрешното гадене.

Друга британка, някога страдала от еметофобия, е 35-годишната Ан Мари Бейли. Тя пък си спомня, че симптомите започнали, когато била едва на 4 или 5 г.
По-големият ми брат веднъж повърна в колата на връщане от гимнастическо състезание и аз бях толкова отвратена, че изскочих от колата насред пътя, който гъмжеше от автомобили, и също повърнах, разказва Ан Мари. През цялото си детство тя избягвала другите деца, за да не се случи това отново.

Реакцията била да гладува до смърт. "На 14 г. бях драматично слаба, дотолкова, че лекарите ми даваха 2 седмици живот.

Те ми бяха поставили диагноза анорексия, но тя не беше точна - казва жената. - Знаех, че съм прекалено слаба, но просто не исках да ям. Храната беше за мен голям проблем, но не можех да убедя специалистите, че това няма нищо общо с представата, която имам за тялото си."

Ан Мари започва терапия, при която повръщане се предизвиква с пиене на специален сироп, което прави фобията още по-тежка.

Станах саможива, не можех да ям, да спя, да действам на най-елементарно ниво заради повръщането. Животът ми изгуби стойност, разказва тя.

"В продължение на 3 десетилетия правех всичко възможно да избягвам повръщането, но това бе на много висока цена. Всяко едно от решенията ми през деня бе продиктувано от един-единствен фактор - риск от повръщане. Внимавах дори какво обличам, къде ходя, какво говоря", продължава Ан Мари.

Да помогне и на двете жени успяла системата "Трайв", която наподобява когнитивната поведенческа терапия.
Тя е създадена от терапевта Роб Кели и се прилага при пушачи, страдащи от фобии, и хора с наднормено тегло. Шестстепенната тренировъчна програма помага на човек да разбере как реагира на ситуациите и как може да промени поведението си. Според двете жени това не е начин да бъдат отстранени негативните мисли, а те да бъдат превърнати в позитивни.

"Няколко дни след първата сесия малкото ми момченце се разболя, което обикновено ме караше да бягам от вкъщи и да викам приятелка да дойде да се грижи за него, но неочаквано аз го успокоих и дори не си помислих за опасността, че той може да повърне", казва Луиза, която както и Ан Мари днес може да говори спокойно за заболяването си, защото е успяла да го преоделее.