- Доц. Киров, обикновените хора са раздвоени по темата за здравето и слънцето. Дерматолозите предупреждават, че ултравиолетовите лъчи не са сезонен, а целогодишен риск, имунолозите наблягат на ролята на слънцето като подценяван фактор за общото състояние на защитните сили на организма. Как да дозираме мярката?

- Безспорно е, че слънчевата светлина е необходима на организма. Образува се витамин D, който предпазва децата от рахит, а възрастните от остеопороза. Освен това има отношение към имунитета и умерен противотуморен ефект. Така че човек в никакъв случай не трябва да се лишава от слънце. За вреда говорим, когато се стига до изгаряне на кожата. Това увреждане води до възможност за израждане на клетките и потискане на локалния клетъчен имунитет. Така разумното излагане на естествените ултравиолетови лъчи е полезно за организма. Изгарянето на кожата зависи от много фактори - от чисто физически, като силата на слънчевата радиация в конкретен момент на определено място, до типа на кожата и генетичните особености на човека. Най-сигурната защита са сянката и изборът на подходящо облекло. Във всекидневието по-рядко се стига до опасна експозиция, заплашени са по-скоро хората, които работят на открито.

- Това предполага ли целогодишно да се използва слънцезащитна козметика?

- Ролята им за масова употреба в последните години малко се надценява, още повече че рядко се използва пълноценно. За да гарантира ефективна защита, трябва да се слагат по 3,5 милиграма на квадратен сантиметър кожа. За цялото тяло това означава
средно голяма тубичка да се изразходва за едно намазване. В действителност с една опаковка хората изкарват цялата си почивка на море. Изгаряния може да се получат и в планината, където радиацията целогодишно е по-висока, особено ако има и сняг, който отразява лъчите. В студените сезони най-често изгарянето е по лицето, което не го прави по-приемливо, напротив. Около 15 на сто от всички злокачествени новообразувания на кожата са по лицето.

- Защитните кремове гарантират ли ни спокойствие?

- Нека уточним значението на защитните кремове. Това, което към момента се смята за доказано, е, че те предпазват от преждевременно остаряване на кожата, от слънчевите кератози и от спиноцелуларния карцином - една от двете разновидности на рак на кожата, при другата - базоцелуларния карцином, няма промяна в заболеваемостта, а при меланома дори се смята, че може и да се увеличават случаите, когато се използва като единствен метод на протекция. Най-добре е тя да бъде комбинирана - сянката, дрехата, кремовете. Няма необходимост човек със здрава кожа да се маже непрекъснато, при положение че води нормален градски живот.

- Имаме ли генетична защита от най-смъртоносния вид кожен рак, щом като цяло боледуваме по-рядко от него?

- По статистика данните наистина може да изглеждат успокоителни - според раковия регистър малигнен меланом развиват 6 на 100 000 души при 8-9 на 100 000 средно за европейските народи в нашите географски ширини. Нямаме изявена генетична защита,
вероятно данните за Европа се отнасят и за нас, но не се регистрират всички болни.

- Защо?

- Със сигурност не всички случаи влизат в регистъра. Научаваме за такива пациенти, когато вече са лекувани или оперирани и идват при нас в онкологичния център за второ мнение или последващо лечение. Някои от оперираните в частни центрове или неспециализирани болници не се докладват и това изкривява статистиката. Допускам, че боледуваме от рак на кожата не по-малко, отколкото италианците и французите. Честотата зависи основно от географската ширина. Много рискова е рязката промяна на местопребиваване. Класически е примерът с европейските изселници в Австралия, при които има най-много случаи на меланом. Той илюстрира взаимодействието между факторите на околната среда и генетичните рискове за появата на рак на кожата.

- За колко време една кожна клетка може да стане ракова?

- Процесът на израждане на пигментните клетки е продължителен, не се развива от инцидентно изгаряне или за времето на една почивка на море. Процесът продължава около 20 години. Особено уязвима за увреждане от слънцето е детската кожа. Затова изгарянията в ранна възраст се смятат за още по-неблагоприятни. Освен външните фактори от значение са и вътрешните, генетичните фактори. За да стане една клетка ракова, трябва да настъпят поне 6 важни генетични изменения. Но причината за туморите не е единствено в слънчевата светлина. При меланома са установени повече от 34 450 мутации, като само някои са причинени от слънчевата светлина.

- Има ли напредък в борбата с рака на кожата?

- Основното лечение при карциномите си остава хирургическото, но се съобразяваме с избора на пациента, ако той предпочита лъчетерапията. При операцията образуванието се изрязва до здрава тъкан и в повечето случаи това е достатъчно за пълно излекуване. За някои пациенти с тумори по носа или близо до очите отстраняването би било обезобразяващо и тогава вече и ние препоръчваме облъчването. В западноевропейските страни терапията се предлага на хора над 60-70 г., защото самата тя може да индуцира нов тумор след 20-30 г. При лечението на меланома напредъкът не е толкова голям, колкото би ни се искало. Вярно е, че навлизат нови методи като прицелната или таргетна терапия, но в повечето случаи ефектът не е много продължителен. Таргетната терапия по принцип представлява блокиране на проявата, на експресията на даден ген, който е мутирал. Основното лечение си остава оперативното и до стадия на лимфните метастази се набляга на имунните терапии. Когато вече има изразени метастази по кръвен път, се прибягва до системно лечение, до класическата химиотерапия и по-новата таргетна терапия.

- Говорите за пълно излекуване, възможно ли е то за меланома?

- В най-ранния, първи стадий шансът за пълно излекуване е 95 на сто. Но това предполага дебелината на тумора да е до 1 милиметър. При по-напреднал малигнен меланом успехът на лечението намалява. Най-много се разчита сега на таргетните терапии, които са насочени точно към конкретен вид генетично изменение, прилагат се и у нас, но едномесечен курс струва около 20 хиляди лева. Пълното повлияване на тумора е между 50 и 60 процента, докато при класическата химиотерапия се движи от 2 до 5 процента. По този показател разликата е голяма, но в удължаването на живота става дума за 2-3 месеца в повече. Това до известна степен охлажда ентусиазма и се налага проучване на препарати, които блокират следващите гени.

- При махането на тумора не е ли по-щадящо използването на лазер или на електронож?

- Злокачествените тумори трябва да се отстранят така, че да могат да бъдат изследвани от патолог. Използването на лазер или електронож не е подходящ метод точно по тази причина. Голяма грешка е съмнителни бенки да се отстраняват по този начин и да не се изследват хистологично. След време може да се окаже, че се е касаело за злокачествен тумор, който вече е дал разсейки.

- Напоследък се говори много за нови лечебни средства, които само с мазане ликвидират дори меланом. Практиката потвърждава ли го?

- Има се предвид препарат, провокиращ имунна реакция върху кожния участък, върху който се нанася. За няколко месеца туморните клетки - и доброкачествени, и злокачествени, се унищожават частично или напълно. Но в никакъв случай не се решават основни проблеми в онкологията. Прилагаме мехлема при много възрастни хора с повърхностни карциноми, които не могат да понесат операция или лъчетерапия. Има съобщения и за някои от пигментните тумори в начален стадий, но не бих посъветвал никого с такава диагноза да се предовери на въпросното лечение. При карциномите винаги има възможност да се включи впоследствие радикално лечение, но не и при меланомите.

- Може ли още при първите признаци, когато шансът за излекуване е голям, човек сам да си открие меланом?

- Ако веднъж месечно оглежда тялото си за нови пигментни петна или за промени в съществуващи бенки, ще забележи навреме, че се случва нещо. Консултация с лекар и евентуални изследвания ще изключат или потвърдят тумор и ще определят терапията.

- Освен с биопсия - вземане на частичка от съмнителното място, по какъв друг начин може да се уточни диагнозата?

- Въпреки че много се говори за тях, използването на уреди с Т-вълни, дерматоскопията и други методи, те са само помощни при поставяне на диагнозата. Не могат категорично да изключат, че не се касае за рак. Никога не бих се доверил на такъв метод, ако има клинично съмнение за израждане на бенка. Истината е в хистологичното изследване.

- Вземането на биопсия и разчесването на бенките може ли да ги превърне в рак?

- Това е дълбоко вкоренен страх, който обаче е неоснователен. Наранената нормална,
доброкачествена бенка не може да се изроди в рак. Друг въпрос е при наличен тумор. При очевиден за онкодерматолога меланом е излишно да се прави биопсия, по-разумното е възможно най-скоро да се насрочи операция.

- Случва ли се очите да подведат специалиста за "очевиден" меланом?

- Разбира се. Най съм радостен, когато бъркам диагнозата. Прогнозата при "очевиден" меланом е такава, че и аз, и пациентът сме най-щастливи, когато се окаже грешка. Досега никой не ми се е разсърдил, че подозрението ми за най-злокачествения кожен рак не се е потвърдило.