-3° C, предимно ясно
На 29-ата седмица от бременността откриват голямо образувание в белия й дроб. Лекарите правят цезарово сечение на Сара и дъщеря Амелия се ражда почти 3 месеца по-рано. Веднага вземат биопсия и установяват, че има рак на белия дроб в напреднала фаза. Сара научава, че нищо не може да се направи, за да бъде излекувана, но могат да предписват различни процедури, за да дадат малко време.
Месеци наред Сара се подлага на химиотерапия. Появява се обаче остра болка в таза. За неин ужас тестовете показват тумор с големината на слива върху единия яйчник. Ракът се разпростира безмилостно и лекарите казват, че остават само няколко месеца живот. Сара се притеснява как ще живеят двамата синове - 5-годишният Даниел и 2-годишният Кристофър, съпругът Майкъл, с когото са заедно от тийнейджъри, и бебето Амелия, което още е в болницата, тъй като е родена преждевременно, пише в. "Ню Йорк таймс".
В отчаянието си младата жена започва да търси приятели по целия свят. Между тях е и Меган О'Съливан, бивша зам.-съветничка по националната сигурност в администрацията на Джордж Буш - младши. Тя се свързва с Брус Чабнър, директор на отдела за клинични изследвания в Масачузетската онкологична болница в Бостън. Той моли Сара да му изпрати биопсията си, за да анализира нейната ДНК. Оказва се, че туморът има мутация в ген, наречен anaplastic lymphona kinase или ALK, което се случва при около 5 процента от рака на белия дроб. Японска изследователска група е открила мутацията преди година.Чабнър знае, че компанията "Пфайзър" в момента разработва ново вещество, наречено "кризотиниб", който може би лекува този вид мутация. Проблемът е, че досега то е било дадено на само двама пациенти, болни от мутация на АLK, и единият вече е починал. Така или иначе, това е единствената надежда на Сара и от "Пфайзър" се съгласяват да я включат в група за клинични опити в Австралия.
След тестовете се случва невероятното - туморите се смаляват наполовина и Сара води почти нормален живот в продължение на 2 години. След това ракът се завръща отново. Жената опитва различни нови лекарства, но нито едно не действа. Най-накрая, отново чрез Брус Чабнър, Сара се свързва с онколожката Алис Шоу, която знае за две нови разработвани лекарства от "Новартис" - AUY922 и LDK378, които може би лекуват рак на белия дроб с генната мутация ALK. Това са 2 от най-новите 23 лекарства на фирмата.
Те обаче са в толкова ранен стадий, че още нямат имена и не са стигнали до пазара. Тъй като компанията не прави кинични изследвания близо до Австралия, Сара оставя семейството си вкъщи и лети в Бостън в края на 2011 г., така че Алис Шоу да я лекува с AUY922. Сара обаче не се повлиява от новото лекарство, напротив - развива нова метастаза в мозъка. Последната надежда е LDK378. Сара обаче се притеснява, че скоро ще е толкова болна, че няма да може да пътува. Затова решава да се прибере вкъщи.
Малко преди да си тръгне, двете с Алис Шоу решават да направят един последен опит. Именно това е срещата в бара в Бостън, където жената разказва историята си пред автор на "Ню Йорк таймс". Планът е прост - Сара ще напише писмо до централата на "Новартис". "Уважаеми членове на "Новартис". Пиша ви, за да ви помоля за състрадание - да получа достъп до лекарството LDK378... Имам три малки деца и нямам право да се отказвам", пише Сара в писмото. Жената моли компанията да направи компромис, като прескочи клиничните опити и предостави лекарството, което може да спаси живота.
По принцип предписването на лекарства в САЩ и закупуването им от пациенти след това може да стане едва след като те са преминали през 3 кръга на много стриктни клинични тестове и са одобрени от Администрацията за храните и лекарствата. Тази политика за безопасност, която датира още от 1962 г., е допринесла цената на разработването на лекарствата да скочи до стотици милиони долари, а одобрението отнема до 10 години. Заобикалянето на някои от етапите на клиничните изследвания обаче може да бъде опасно, защото ще лиши лекарите от ценна информация за скрити рискове и странични ефекти, предупреждава д-р Даршак Сангави, който следял през цялото време историята на Сара.
За хора в отчаяно положение като Сара Брум обаче някои от компаниите осигуряват "състрадателен достъп" до лекарства още преди клиничните тестове, ако те успеят да ги убедят. Подобно заобикаляне на процедурата чрез създаването на "клиничен тест с отворен достъп" е осигурено през 1986 г. за лекарството AZT за пациенти в САЩ, носители на вируса ХИВ. То е част от група медикаменти, разработени по ускорена процедура за борба с болестта. След като се доказва, че работи, този начин позволява да бъде отпуснато на много пациенти още преди да бъде официално разрешено.
От време на време отчаянието на болните води до успех, показва практиката в САЩ. Именно това кара Сара да пише на "Новартис". Скоро обаче получава отказ, без да обясняват защо. Лекарката на Сара обаче решава да изпробва по-личен подход. Тя предлага на жената да помоли трите си деца и съпруга си да напишат писма на ръка на компанията. Писмото на сина Даниел гласи: "Уважаема компания за лекарства...Мама трябва да прочете докрай "Властелинът на пръстените" на мен и на брат ми Кристофър. Сега сме на стр. 853, а те са общо 1069..." Лекарката прибавя към пакета с писмата монтаж на снимки на семейството, а после пише лично писмо до Барбара Вебер от "Новартис", отговаряща за новите лекарства. Вебер е толкова развълнувана от пакета на Сара, че решава да изпрати лекарството по пощата.
Сара започва да го пие и резултатът не закъснява - главоболието си отива, а туморите почти изчезват. През август 2012 г. тя е на почивка заедно със семейството си в национален парк в Нова Зеландия. В началото на тази година LDK378 обаче също престава да действа и Сара умира на 18 април в Оклънд, заобиколена от семейството си.
Фактът, че Сара успява да пребори рака години наред и да опровергае песимистичните прогнози на лекарите, се дължи на комбинация от фактори - тя е възпитанична на Оксфорд и има познати в най-различни сфери, попада на онколози в САЩ, които работят по нейния проблем, може да си позволи да лети от Нова Зеландия до Бостън, за да участва в клинични опити. Благодарение на т.нар. състрадателен достъп Сара получава експериментални лекарства, които позволяват да води нормален живот години наред. Тя доживява до 4-ия рожден ден на дъщеря си Амелия, макар че смятали, че няма да види дори първия. И това е надежда за всички като нея, които се опитват да си извоюват време с нови лекарства, разработвани от компаниите, пише "Ню Йорк таймс".
Коментари