- Проф. Станкев, ограничаването на разходите е сред основните цели в здравното осигуряване през 2014 г. Как се справят големите болници, след като от няколко години се работи при дефицит?

- Големи и университетски многопрофилни болници като нашата страдат от недофинансирането на здравната система и губят конкурентоспособност спрямо частните, които са подходящо структурирани и предлагат по-добри условия. Тук се обучават студенти и специализанти, тук е и научният потенциал от хабилитирани лица, които дълги години са се развивали в областта на сърдечносъдовите заболявания. Сега политиката на недаване на приоритет на този тип болници, а на други, отнема този потенциал. При нас вече трудно може да се говори като за място за комплексна реализация. Кадровият проблем е сериозен, като ни

напускат специалисти
при откриването на

частни болници - предлагат по-добри финансови условия за тях. По този начин се разстройва ритъмът на лечение и обучение.

- Колко души са напуснали в последните години?

- Вълнообразно е, при всяка нова частна болница с еднакъв предмет на дейност ни напускат по 5-6 специалисти. Това са асистенти и лекари с дълъг стаж, на които залагахме. Текучеството при нас не е толкова голямо, тъй като сме болницата с най-сериозни традиции в лечението на сърдечносъдовите заболявания. Освен това в нашата болница пациентът получава всичко от консултативния кабинет през всички видове терапия - кардиологична, оперативна и рехабилитация. Конкурентни сме и с развитието на уникални дейности като електрофизиологичните изследвания и лечението на ритъмно-проводните нарушения. В детската кардиология и кардиохирургия покриваме почти 100% нуждите на страната.

Годишно у нас се раждат по около 600 деца със сърдечни малформации, от които 400 са за оперативно лечение. Оперираме ги, но от тях 100 са с особена сложност и трябва да се оперират в първите часове или дни от живота им. Лечението на всяко от тези деца струва 4-5 пъти колкото клиничната пътека - тя е 10 000 или 14 000 лв., а за някои деца - до 50 000 лв. и това остава за сметка на болницата.

- Как се стига до такава цена?

- Множеството повторни операции, които се налагат, защото лечението е на няколко етапа, и дългият реанимационен период формират тази себестойност. И виждаме как уникална за страната структура носи сериозен дефицит.

- По какъв начин го попълвате?

- Всичко става с дейност и това е стремежът ни. В съвременните условия с лимитирането на дейността това пак ще се отрази на уникалните, широко отворени за пациента и социални болници, които поемат и най-скъпите случаи. Огромен проблем са и неосигурените. Нашата болница обслужва най-бедните райони на София, а идват и от цялата страна, защото знаят, че тук не връщаме и нищо не се плаща от пациента освен потребителската такса. Не е популярен и изборът на екип. Всичко това обаче води до сериозен дефицит, който се отразява предимно върху благосъстоянието на работещите.

- Колко сериозен е този дефицит?

- В момента имаме около 1,5-2 млн. лв. дефицит, но без просрочени дългове. Това е изкуствен дефицит, разбира се, който попълваме с дейността си. Ако продължи този начин на финансиране и ако не се остойностят реално клиничните пътеки, ще формираме дълг. Приходите ни са в 98% от здравната каса, нямаме частни пациенти. Пътеките ни не са индексирани отдавна, инфлацията за 10 г. ги изпревари.

Друг проблем са интензивните сектори. Болницата работи между 60 и 85% в условията на спешност с 5 интензивни сектора. С намаляването на заплащането за интензивните грижи се получи огромен дефицит. При нас е и единственото отделение по дихателна недостатъчност за деца, чието лечение е много скъпо и недофинансирано. Тази диспропорция съсипва големите болници. Добра мярка на новото ръководство на МЗ и здравната каса беше увеличението на парите за интензивно лечение с около 20%.

- Какво е цифровото изражение на тези процеси месечно?

- Годишният дефицит е 1,5 млн. лв. годишно. За 3 г. слизаме надолу с почти 4 млн. лв.
В днешните условия най-много страдат пациентите и науката, въпреки че се стремим всекидневно към въвеждане на нови технологии. Парите за това са от дейността - смятайте тази огромна болница каква организация трябва да има и колко много трябва да работи, за да покрие всичко. Много работим и по снижаване на разходите, като в никакъв случай не се нарушава добрата медицинска практика.

- Какво да очакваме от новия рамков договор през 2014 г.?

- Ще бъде както досега. Въвеждането на лимити ще бъде пагубно за болници като нашата. Залагат се отново прогнозни бюджети, значи ще има и лимитиране на дейността. Преди в началото на годината се плащаше процент от изработеното или се изравняваше в края на годината.

Ако се спазват строго
лимитите, болниците

ще изпаднат в колапс. Не можем свободно да практикуваме, ще трябва да се съсредоточим върху спешните случаи. Трябва и по-добър контрол на разходите от страна на касата. Ще помогнем всички, които искаме да има правила и стабилност.

- Достатъчна ли е здравна вноска 8%?

- Не, разбира се. Както е нисък и процентът за здравеопазване от БВП. Ако не се увеличат и двете, няма да има качествена медицина.

Проблем са и многото болници, над 300 за страната. В други страни в Европа с еднакъв брой население и територия като нашата има максимум 50. Не може да се струпват толкова лечебни заведения с еднакъв предмет на дейност в София - нека да ги правят там, където има нужда.

- Много се говори за овладяване на този процес. Има ли обратно развитие?

- Не, досега нямаше и политическа воля. Държавните болници са в неизгодна позиция. Ако някой твърди, че ни се дава приоритет, по какво личи? Равни ли са условията, ако едни болници получават пари и от касата, и от пациентите, а други се издържат само от касата без право на частни пациенти?

- Имате ли политика за привличане на млади лекари? На каква заплата могат да разчитат?

- Губим младите, професията застарява и утре няма кой да ни лекува. Това е трагедията на здравеопазването. Стремежът на новозавършилите медици е да минат оттук, за да получат някаква квалификация, и да заминат в чужбина, основно за Германия. Отиват при изключително неизгодни условия, но са принудени. Вярно, вземат се мерки за облекчаване на специализиращите, но те само не са достатъчни.

Младите искат да работят в България. Само в съдовата клиника при нас има 7 специализанти, работят, интересуват се, но условията ще ги отблъснат. На 10 души съм предложил работа в последните 3 г., само 2-ма се отзоваха, другите заминаха. А са отличници, мотивирани, с потенциал. По-амбициозните вече изградени специалисти, които са в добра възраст за мобилност, също напускат страната. Системата не може да им осигури спокойствие и заплащане, подходящо за техните умения. Медицината е изкуство и за да го практикуват, лекарите трябва да бъдат спокойни.
През 1987 г. за 1 асистентско място се явявахме по 15 човека. Сега каним на конкурс и няма кандидати! Наскоро назначихме асистент с 1000 лв. основна заплата и според положения труд може да получи общо към 1400 лв. на месец, което е добре за начинаещ