Проф. Боряна Делийска, началник на клиниката по нефрология в болница "Царица Йоанна - ИСУЛ", отговаря на въпроса на читателка

Бременността е физиологично състояние за жената, но при някои тя може да е свързана с проява или влошаване на различни бъбречни заболявания. Във връзка с нея много органи в майката, включително и бъбреците, търпят физиологична адаптация.

Много често преди настъпването и младите жени не са провеждали изследвания и в първите месеци от бременността се установяват някои отклонения, които реално са съществували преди зачеването на плода, но са протичали без изразени симптоми и не са своевременно диагностицирани.

Ако през първите месеци на бременността се установи белтък в урината, повишено артериално налягане, отклонение в уринния седимент или повишен серумен креатинин, се приема, че те са във връзка с предхождащо бъбречно заболяване, а не са свързани с бременността. Тези резултати налагат обсъждане на състоянието и системно наблюдение както от акушер-гинеколог, така и от нефролог.

По време на бременността при някои жени се проявяват уринни инфекции, тъй като това състояние създава предпоставки за обостряне на предходно съществуващи такива или новопоявили се. Дори и без клинични оплаквания, при наличие на бактерии в урината (т.нар. безсимптомна бактериурия) пациентката трябва да проведе антибактериално лечение, тъй като наличната инфекция може да усложни бременността, състоянието на майката и на плода.

Едва в последните няколко месеца от бременността може да се появи т.нар. токсикоза на бременността, проявяваща се се с отоци, хипертония и белтък в урината, което понякога налага преценка и евентуално по-рано родоразрешение. При част от жените към края на бременността може да се появи т.нар. физиологична хидронефроза, при която главата на плода притиска отвън уретера и се създава предпоставка за задържане на урина в бъбречното легенче.

Съществуват някои автоимунни заболявания, които засягат и бъбреците, като след раждането те биха могли да се обострят в значителна степен. Във връзка с това в такива случаи решението за забременяване трябва да е съобразено с мнението на опитен нефролог.

Уместно е, ако жената е била с токсикоза на бременността, след раждането да продължи периодично да контролира артериалното налягане и да провежда изследване на урината. При положение че отклоненията в тези параметри не изчезнат, а се задържат в продължение на няколко месеца, е задължително да се насочи към опитен нефролог за диагностициране на причината.