Болни купуват депо-пеницилин от чужбина, у нас е спрян.

Еризипел (червен вятър) се причинява от стрептококи и протича с обща интоксикация и локално възпаление. За да се развие, трябва да има причинител и входна врата, но тя невинаги се открива. Първичен еризипел има, когато се появява за първи път.

За повторен еризипел говорим, когато се появява пак на различно място. Рядък рецидив е да се появи на същото място, но след повече от 6 месеца, обяснява доц. Соня Марина от Клиниката по кожни и венерически болести в Александровска болница. При тези форми на червения вятър стрептококът е дошъл отвън. Попада в кожата през нарушената й цялост от гъбична инфекция, повърхностни рани, травми, драскотини или язви на подбедрицата.Тогава възпалението протича по-тежко.

При рецидиви много често – над 3 пъти за година, входна врата не се открива, защото причинителят стои в болестно променените тъкани. Това става най-често при жени, оперирани от рак на гърдата или гинекологично заболяване с нарушение в лимфния дренаж. А лимфата е добра среда за развитие на стрептококите, тъй като е богата на протеини.

Силен стрес, отслабващ имунитета, също може да отключи еризипел, който при честите рецидиви може да се случва и 2 пъти в месеца. Пациенти са идвали при нас след повече от 100 рецидива, казва доц. Марина.

Освен по лицето, където по-често се появяваше заболяването през 70-те години на миналия век, еризипелът може да се яви навсякъде – по тялото, по горните и долните крайници, по лигавиците и гениталиите. Напоследък появата му е
предимно по краката Те са засегнати при 50-80% от пациентите, а лицето – само при 10,4%. Това се дължи на факта, че има и други предразполагащи заболявания като гъбичните инфекци по кожата или ноктите. Особено при гъбички между пръстите на краката се създават благоприятни условия, цепнатинки, през които стрептококът навлиза свободно.

При някои хора с тромбофлебит или разширени вени с рани по краката също има условия за развитие на инфекцията. Затова червеният вятър вече “слиза” по подбедрицата.

По-различни са проявите на еризипела в окосмената част на главата. Процесът преминава постепенно към челото и тила. Характерни са силните болки в огнището.
Въпреки че червеният вятър е кожна инфекция, тя не е заразна и затова болните се лекуват в кожна клиника, уточнява доц. Марина. Не бива да се ползват обаче кърпи и чехли на болни с червен вятър.

При леките форми в острия стадий пациентите се лекуват у дома с антибиотик и локално охлаждащи компреси с калиев перманганат. Ако е необходимо, се дават и съдоукрепващи средства, антиоксиданти, имуномодулатори.

“Сега се наблюдава нарастване на средно тежките и тежките форми на червен вятър, казва доц. Марина. - За съжаление, ние сме блокирани от клиничните пътеки с минимален болничен престой само 7 дни за тежко протичащи бактериални инфекции на кожата. След това болните, които често са с мехури и кръвоизливи, трябва да се лекуват за сметка на болницата, а и без това имаме проблеми с финансирането.

Понякога състоянието се влошава мълниеносно и дори минутите са важни, тъй като освен антибиотици се налага и хирургична намеса. По-тежките случаи остават 15 до 30 дни.” Препоръчва се режим на легло, а при еризипел на лицето се забраняват твърдата храна и говоренето. Иначе не се налага диета.

Еризипел има по-често при диабет, който прави кожата суха и лесно ранима.
Инфекцията зачестява, защото стрептококите стават резистентни на антибиотиците. “Няма пеницилин в аптечната мрежа, както и в болничната аптека, който е най-добър препарат на избор - казва доц. Марина.- Нямаме депо-пеницилинов препарат за профилактика.

При пациенти, които задържат остатъчни изменения, особено при постоперативен лимфедем, се налага депо-пеницилинова профилактика. И понеже го няма в България, пациентите са принудени да купуват препарата от чужбина. С него се атакуват стрептококите, които са останали във възпалителното огнище и се размножават.”