Псориазис е заболяване на кожата, характеризиращо се с кожни обриви и лющеща се кожа. Причината е реакция на имунната система към собствените клетки в кожата, понякога и в други органи. В резултат на болестната имунна реакция настъпва деструктивно възпаление в зоните на променена реактивност.

Едно от най-честите съпътстващи усложнения на страданието е засягането на ставите – т.нар. псориатичен артрит. По-рядко ставните проблеми предшестват кожните обриви.
Възпалението, отокът и зачервяването са характерни прояви на псориатичния артрит. Могат да бъдат засегнати всички стави на тялото, включително и пръстите, а понякога и гръбнакът. Типично за псориатичния артрит е протичането на пристъпи с периодични обостряния и ремисии. Засяга хората на възраст между 40 и 60 години.

За съжаление, не разполагаме с ефективно лечение на болестта. Заболяването е хронично, с периоди на намалени или липсващи оплаквания. С течение на времето обаче уврежданията прогресират. Понастоящем използваните методи на лечение са симптоматични – т.е. лекуват оплакванията, причинени от страданието. Целта е да се намалят проявите на псориазис и да се запазят ставите. Без лечение увреждането на ставите може да стане инвалидизиращо и да доведе до сериозни ограничения в подвижността на пациента.

Лечението на артрита е комплексно. Упражненията са важни за ограничаване на болката
и отока. Засилването на мускулите стабилизира ставите и ги предпазва от допълнително увреждане. Движението освен това позволява сравнително лесно постигане на баланс в обмяната на веществата. Хрущялът няма кръвоносни съдове. Той се храни от вътреставната течност, произвеждана от околоставната обвивка или капсула. При движението в ставата се активира естествената и помпена функция, при което хранителните вещества от ставната течност проникват в хрущяла и обратно, отпадните продукти се отстраняват. Санаториалното и физикално лечение са с много важна роля в профилактиката и лечението на артрита.

Положителното въздействие на санаториалното лечение се дължи на подобряването на храненето на ставните структури и общото укрепване на организма. В допълнение към горните мерки може да се използват и хондропротектори - хранителни добавки, съдържащи най-често глюкозамин и хондроитин сулфат. Това са съставки на ставния хрущял, които в концентриран вид се добавят към храната и подпомагат функцията на ставата. Приемат се в продължителни курсове от няколко месеца с прекъсване.
Обезболяващите средства понякога могат да влошат заболяването и тогава трябва да се спрат или сменят с друг вид.

Високоефективни са често използваните антиревматични средства. Използването им може да доведе до дълготрайно облекчение на оплакванията. Напоследък в практиката навлязоха т.нар. биологични средства, които показват много добра ефективност. Хирургично лечение рядко се налага.