Умствената гимнастика пази от алцхаймер, казва Анастасия Димитрова - водеща на интелектуални тренинги за скоростно четене, суперпамет и гимнастика за мозъка

- Вие работите с ума си, спестявате ли му дейности, които може да се поемат от достъпните технологични улеснения?

- Обичам технологиите и използвам възможностите им. Например в момента имам 4 различни устройства за четене и в джоба си мога да държа няколкостотин книги в електронен вид. От друга страна, нямам никакви игри на устройствата си, не гледам телевизия от години, а онези предавания, които ме интересуват, намирам в мрежата. Технологиите са венец на нашата цивилизация, те спестяват много изчисления например, но и взимат своята висока цена - леността започва да надделява, намалява способността ни да се концентрираме. Дори променят начина ни на мислене. Нека поколението преди интернет си спомни колко телефонни номера сме знаели наизуст, а сега

има хора, които дори

своя номер не помнят

Истината е, че няма връщане назад, въпросът е да познаваме влиянието на технологиите и да коригираме своето поведение така, че да намалим пагубното им влияние и да наблегнем само върху неоспоримите им плюсове. Тези промени върху човека са започнали с появата на писмеността и на първите печатни книги.

- Какво не знаем за мозъка и ума?

- Науката знае много неща за мозъка ни: дължината на невронната мрежа, точното количество на връзките, как работи паметта, могат да се диагностицират много заболявания, да се имплантират или изтриват спомени. Остана само да разберем как точно работи мозъкът! Жадуваме да разгадаем тайната на мозъка и ума ни със същите тези мозък и ум.

- Може ли по способността да се правят сложни пресмятания или да се помнят мегаобеми от данни да съдим за коефициента на интелигентност на човека?

- В никакъв случай. Веднага на ум ми идват хората със савант-синдрома, често наричани

умствено изостанали

хора със

свръхестествени

способности

Те имат някакви много силно изразени способности за сметка на други познавателни нарушения. Пример за такъв човек е Ким Пийк, който е роден без разделени полукълба в мозъка. Той е прототипът на героя на Дъстин Хофман във филма “Рейнман”.

- Колко можем да разтеглим границите на паметта?

- Само краткотрайната памет има предел. Дълготрайната може да се тренира, да се развива, да се използват техники за запаметяване, да се стимулира с упражнения, почивка, правилното боравене с материала за запаметяване и задължителния преговор. Хората намират частта с преговор за скучна и досадна. А именно той ни осигурява 50% от ефективното запомняне.

Хубаво е да преговаряме вечер преди лягане и сутрин на събуждане.

- Защо точно тогава?

- Новата информация от деня се “записва” в мозъка през нощта. А на събуждане сме още на границата, когато мозъчната активност от алфа- преминава в бета-състояние. Алфа-състоянието е

синхронната работа

на двете полукълба

- състояние на

свръхобучаемост

- Какъв е отговорът ви на вечния родителски въпрос кога детето да се научи де чете?

- Детството е за игра, за откривателства, създаване на умения за общуване, творчество и най-вече за получаване на любов. Ако дете има всичко това, с останалото то ще може да се справи и без специалната намеса. Аз по-скоро бих попитала не кога, а как да учим детето да чете. Детето трябва да вижда, че около него се чете. Ако мама и татко все седят на компютъра или с телефона, то ще копира този модел. Когато му се чете от най-ранна възраст, дори ако мислим, че детето още не разбира, трябва да го захранваме с четене и особено на приказки за лека нощ. С прекъсване на най-интересното място и трепетното очакване на края на приказката, както и с разговори за любимите и нелюбимите моменти и подтикването на детето да съпреживява на героите, се създава отношение към четенето.

Мозъкът не чете думите буква по буква или сричка по сричка, макар че именно с изучаването на азбуката започва обучението в час по четене. Буквите са много абстрактно понятие за децата и им е трудно да осъзнаят какво стои зад всяка.

Четенето започва

със запознанството

с цели думи и на игра Първоначално детето ще възприема думата като картинка и просто ще запомни, че на витрината пише магазин, отсреща пише банка, а дадена думичка в приказката означава фея. Но мозъкът е толкова пластичен, че скоро детето ще започне да чете и думи, които вие не сте му казвали. В моята практика има жена с такъв случай. Когато е на 2,5 г., майка й я е учила да пише думичките мама, баба, коте, куче и един ден вижда, че момичецето само е написало думата чанта. Тази жена се включи в тренинга по скоростно четене с една от най-високите скорости, с които съм се сблъсквала. Ако

средната скорост,

с която четем в

България, е 180-220

думи в минута,

тя започна обучението си с малко под 300 думи в минута.

- От какво зависи бодростта на ума във всекидневието?

- Едно от важните неща е начинът на хранене. Мазните, пържени и тежките храни са противопоказни. Най-добре е да наблегнем на плодовете, зеленчуците и ядките, при това в суров вид. Ако искате ударно да повишите потенциала на ума си, изберете черен шоколад, който да се разтопи в устата. По време на умствени натоварвания - например изпити, яжте калорични плодове като банани, грозде, фурми. Хем ще ви заситят, хем ще ви осиурят нужната глюкоза за мозъка.

Не забравяйте да пиете вода и да проветрявате.

Достатъчният и здрав сън също е от ключово значение. Всеки има нужда от различна продължителност на съня, но оптималното е 7-8 часа. С по-малко сън мозъкът и тялото не успяват да си починат.

Повече време, прекарано в сън, е признак за физически или психологически проблеми. Когато много спим, даваме възможност на лявото полукълбо, което е доминиращото при повечето от нас, да се “налага” още повече. Тогава изостава нашето креативно мислене, творецът в нас мълчи, тъй като дясното полукълбо остава в сянка и се превръщаме в бездушен биологичен робот.

Бодрият ум може да се предава и генетично, но е вярно и друго - влияят и семейната среда и възпитанието.

- Какви са реалните възможности за поддържане на максимално добрата кондиция?

- Разковничето е в създаването на такива нови неща, които досега не са съществували. Неща, породени от кооперативната работа на нашата логика и въображение. Когато измисляме нови начини за решаване на проблеми, когато разрешаваме сложни ситуации, когато сме изправени пред сериозен избор, когато се сблъскваме с нещо непознато, изискващо нови знания, умения и навици, ние използваме максимално мозъка си - изпращаме кислород и хранителни вещества, както и сигнали по невронната му мрежа, способствайки нарастването й. Мозъкът не закърнява поради старост, а защото остава недохранен.

- Редът или хаосът са по-стимулиращи?

- Умът се развива при сблъсък с предизвикателства. Предизвикателство е хаосът да бъде въведен в ред. Реалният живот е хаос, а редът е измислен от нашия мозък под влияние на културните норми. Постоянният хаос е високотревожен. Редът пък, веднъж въведен, е скучен и не способства развитието. В живота трябва да има баланс между ред и хаос с допустимата норма хаос.

- Има ли връзка между физическа и умствена форма?

- Състоянието на тялото ни се определя от състоянието на мозъка и обратно. Лоша стойка или прегърбеният седеж препятства нормалното дишане -

до органите не стига

достатъчно кислород

и най-пострадалият

от това е мозъкът

Влошава се инервацията и кръвоснабдяването на вътрешните органи, гръбначно-мозъчната течност не циркулира добре. Човек се чувства сънен, нарушава се храносмилането и хормоналният баланс, притиска се диафрагмата, дишането се забавя и става повърхностно. Организмът ни реагира на подобна ситуация със стрес, енергичността ни намалява, качеството на съня също, а тревожността нараства. Тогава най-често започваме да прекаляваме с кафето и енергийните напитки, с което допълнително натоварваме организма си.

Хората с изправен гръб имат по-висока самочувствие и позитивно мислене, по-добра памет, по-бърза мисъл. Възприемат и най-малките промени, могат да реагират адекватно във всяка ситуация и да остават спокойни в обстановка под напрежение.

Нашият организъм е едно цяло и комуникацията не тече само еднопосочно, т.е. не само мозъкът изпраща команди до различните части на тялото, но и обратното. При работа с тялото към мозъка се изпращат сигнали, под влияние на които той започва да функционира по-пълноценно.

- Според мрачния сценарий на медицината един от всеки трима, родени днес, ще си отиде от света с болестта на Алцхаймер. Може ли с умствена гимнастика да се намали рискът?

- Доказано е, че хората, които се натоварват интелектуално, запаметяват големи количества информация, използват мнемонични прийоми, практически не страдат от синдрома на Алцхаймер и други видове деменции за разлика от повечето 80-90-годишни. Умствената гимнастика води до увеличаване на невронната мрежа, способства по-доброто хранене на мозъка, а той подобно на един мускул трябва да се използва и тренира, за да бъде във върховна форма.

- Какви практически съвети може да дадете за подобряване на умствените възможности с достъпни методи?

- Не спирайте да учите, усвоявайте нови умения, учете езици, пътувайте, намирайте нови впечатления, слушайте разнообразна музика, свирете, танцувайте.

Намерете онова, което истински ви харесва и започнете овладяването му, като станете специалист в тази нова за вас област.