Слушането на музика помага да се намали болката, която пациентите изпитват след нараняване. Това сочи проучване, публикувано миналата седмица.

Благодарение на него експертите стигат до заключението, че разсейването с музика действа като ефективна форма на облекчаване на болката. Но изследователите също така са установили, че някои песни имат по-голямо въздействие от други.

Най-честите лечения, предлагани за някаква форма на болка, са болкоуспокояващи, физиотерапия и терапия чрез разговори.

Новото проучване, проведено от учени от университета Макгил в Канада, обаче смята, че музиката също може да играе важна роля, съобщи Daily Mail.

В изследването са участвали 60 души, които са били подложени на електрически шок с ниско ниво на въздействие. Според изследователите това е било подобно на кратко докосване на външната страна на гореща чаша за кафе.

След това на една трета от тях е било казано да седят в тишина, а друга трета е слушала музика по свой избор.

Останалите участници обаче са получили персонализирана музика. Проучванията показват, че всеки човек има свой собствен естествен ритъм. Това означава, че те чуват музиката с различна скорост в сравнение с другите хора.

Изследователите определили естествения ритъм на всеки участник, като го помолили да изсвири детската песничка „Twinkle, Twinkle, Little Star" с удобна за него скорост, без да му подсказват.

В зависимост от темпото, с което те правят това, учените ускоряват или забавят музиката, която слушат след електрошока.

Резултатите установили, че слушането на каквато и да е музика намалява нивото на изпитваната от пациентите болка.

При тези, които получавали персонализираната музика, обаче намаляването на болката било най-голямо.

Сега изследователите се надяват да изпробват техниката върху хора, страдащи от продължителна болка, известна като хронична болка, пише БГНЕС.

В миналото често се е предполагало, че успокояващата или релаксираща музика действа най-добре като средство за облекчаване на болката, твърди проф. Каролин Палмър, мозъчен учен от университета Макгил и съавтор на статията.

„Но това не изглежда достатъчно точно", добави тя.