• Животински органи дават нов живот на хора, нуждаещи се от трансплантация
  • Кръвен тест може да открие болестта на Алцхаймер вместо пункция на гръбначния мозък или изследване с ПЕТ скенер

2024 г. беше вълнуваща за научните открития. Макар че голяма част от новините бяха посветени на напредъка в областта на изкуствения интелект, имаше и много други авангардни и завладяващи открития в областта на биологията и медицината.

Например учените научиха как да заменят сърдечни клапи, които могат сами да растат и да се развиват с възрастта.

Бяха разработени и кръвни тестове, които могат лесно да откриват алцхаймер - състояние, което засяга един от девет души над 65-годишна възраст. Все по-близко сме да разберем причините, поради които жените са по-уязвими към множество автоимунни заболявания. Ето шест от най-забележителните пробиви в медицината през 2024 г.:

1. Жива клапа от връстник, нуждаещ се от присаждане на цяло сърце, спаси дете

При първата по рода си частична трансплантация на сърце лекарите дадоха на момченце, родено с дефектни сърдечни клапи, набор от нови, които продължават да растат заедно с него. В действителност подобна операция съществува от повече от 60 години, но допреди тази година въпросните проблемни части са били заменяни с механични или биологични структури, но те не са били “живи” и пациентът е трябвало да приема до края на живота си лекарства за предотвратяване на съсирването на кръвта.

Тази година обаче на бебето са били дадени сърдечни клапи от негов връстник, който е имал правилно функциониращи клапи и артерии, но се е нуждаел от пълна трансплантация на сърце. Тъй като трансплантираните клапи са живи, те продължават да растат и да се възстановяват точно както при всеки друг орган.

2. Лекари трансплантират органи от прасета на хора

Тази година лекарите успешно трансплантираха няколко органа от прасета на хора. Пробивът може да открие нови възможности за тези, които са в списъка на чакащите за нови органи. Няколко от тези процедури бяха свързани с бъбреците - най-често срещаната част от човешкото тяло, необходима за трансплантация, като търсенето им само нараства поради ускоряващия се ръст на бъбречните заболявания в последен стадий.

Например хирурзи от Бостън дадоха на 62-годишен мъж бъбрек от донорско прасе, което е било генетично модифицирано, за да се заместят по-голямата част от вредните свински гени с човешки за подобряване на съвместимостта. Учените също така обезвредиха остатъците от свинските вируси в ДНК-то на бъбрека, за да премахнат всякакъв риск от инфекция при пациента. Освен това лекари от Ню Йорк успяват да трансплантират генетично модифициран свински бъбрек на жена, а след това ѝ присаждат и свинска тимусна жлеза, за да накарат тялото ѝ да не отхвърли животинските органи. В по-експериментален план специалисти в Китай трансплантират черен дроб от прасе на човек в клинична смърт. Той произвеждал ензими в продължение на 10 дни.

Все още обаче има какво да се научи, преди тези междувидови трансплантации, наречени ксенотрансплантации, да станат широко разпространени. Нито един от тези пациенти не е живял дълго след получаването на свинските органи, въпреки че са починали по несвързани с тях причини. Изследванията показват, че отхвърлянето на животински части и отхвърлянето на човешки такива са два съвсем различни процеса и лекарите ги очаква още много работа, преди тези сложни процедури да се усъвършенстват.

3. Кръвен тест за откриване на болестта на Алцхаймер

Учени от Швеция разработиха кръвен тест, който може да идентифицира болестта на Алцхаймер при по-възрастни хора с около 90% точност. Понастоящем за точното диагностициране на състоянието е необходима проба от гръбначно-мозъчна течност или изследване на мозъка с ПЕТ скенер. Тази диагностика обаче не може да бъде извършена в кабинетите за първична медицинска помощ, където лекарят обикновено пръв забелязва промени в паметта на пациента.

Новият тест - PrecivityAD2, измерва съотношението на няколко ключови биомаркера на алцхаймер в кръвта. Според експерти той може да разшири достъпа до медицинска помощ и да ускори диагностицирането, което ще позволи на хората да започнат лечение по-рано.

4. Еднократна ваксина срещу COVID-19 и грип

Ваксина, която може да предпазва както от COVID-19, така и от грип, може да стане достъпна още през 2025 г. Комбинираната РНК инжекция, тествана от компанията Moderna, показва по-добър имунен отговор от отделните ваксини, като по време на изпитванията са взети сходни мерки за безопасност и поносимост. Подобна технология, развита съвместно от BioNTech и Pfizer, обаче не успя да осигури пълна защита за двата вируса. Друг гигант в областта на медицинския пазар - Novavax, също се опита да създаде комбинирана ваксина, но изследванията бяха забавени поради опасения за безопасността, за които по-късно се установи, че не са свързани с нея.

5. Откриха защо жените са по-склонни да развиват автоимунни заболявания

Автоимунните заболявания като лупус и ревматоиден артрит се срещат предимно при жени. Всъщност на нежния пол се падат над 78% от всички случаи на автоимунни заболявания. Тези състояния се характеризират с това, че имунната система се обръща срещу себе си. Причините за това са неизвестни и продължават да озадачават учените. Но тази година те откриха, че за това може да е виновен дефектен механизъм, чиято естествена роля е да изключва една от двете Х-хромозоми на жената.

Мъжете имат една Х - хромозома, а жените - две. Тъй като се нуждаем само от една функционираща Х - хромозома, обикновено втората е изключена в клетките на тялото. Новите изследвания показват, че специален протеин, който я потиска, може да предизвика автоимунни заболявания. Експерти казват пред изданието National Geographic, че макар механизмите, свързани с инактивирането на Х хромозомата, да обясняват половите различия при някои автоимунни заболявания, са необходими още изследвания, за да се разберат последиците от тях.

6. Лекарство за намаляване на риска от алергични реакции към фъстъци - 220 млн. в света сега страдат

В Щатите беше одобрено лекарството, което намалява риска от алергични реакции към фъстъци и други видове храни. Според Световната здравна организация около 220 млн. души по света страдат от някакъв тип алергия към продукти за консумация. Тя е по-често срещана при децата, особено при бебетата. Реакцията може да настъпи в рамките на минути или часове след прием на опасна храна, а симптомите могат да варират от леки до животозастрашаващи.

Активното вещество омализумаб се използва от 2003 г. за лечение на умерена до тежка алергична астма при възрастни и юноши. Нови изследвания, публикувани тази година, показват, че омализумабът може също така значително да намали риска от хранителна алергия към фъстъци и други продукти след около четири месеца лечение. Въпреки това лекарството, което се инжектира на всеки две или четири седмици, не лекува хранителните алергии и пациентите трябва да продължат да избягват храни с алергени в тях.