Ако пък въобще не сте се движили досега, започнете да се разхождате редовно и бързо, рискът от сърдечна недостатъчност ще спадне с 6 на сто, а от ранна смърт - с 9%

Технологиите улесниха ужасно много живота ни. Повечето от нас вече могат да работят отвсякъде, стига батерията на лаптопа им да е заредена и да имат стабилен интернет на мобилния телефон. На много места по света даже са в състояние въобще да не излизат от вкъщи, защото всичко се поръчва онлайн и се доставя на адрес.

Познавам хора, които живеят по този начин. Те излизат само когато отиват на фитнес, плуване или на някакво развлечение с приятели. През останалото време са пред компютъра, за да работят, или пред телевизора, за да се разсейват. Тъй като се хранят здравословно и спортуват редовно, никой от познатите им, включително аз, не допускахме, че могат да се сблъскат с някакъв здравословен проблем, преди да са навършили 50 г. Смятахме, че по този начин значително се предпазват от стреса, който ни заобикаля навън – нещо, което хората с деца например няма как да си позволят.

След пандемията обаче на единия от тях изведнъж се наложи да бъде поставен стент, защото му бе открит сърдечен проблем. Тъй като масово по това време се говореше, че рискът от тромбози се увеличава след тежко боледуване от коронавирус, и той отдаде влошеното си здравословно състояние на това.

Не промени нищо в начина си на живот. Продължи да се храни здравословно и в момента, в който се почувства достатъчно добре, се върна към редовните си тренировки. След малко повече от година обаче се озова отново в болница и му бе поставен втори стент. Това адски го стресна. Отказа се от работенето от вкъщи, което смяташе за една от най-приятните промени, случили се по време на пандемията.

Върна се към личното пазаруване, готвене и безцелно шляене

по улиците, което смяташе за загуба на време. Въобще старае се да се движи непрекъснато и да върши нещо сам, като често повтаря как баба му на село продължава да прави така, въпреки че е на 90 години.

За себе си той бе открил, че това е формулата, ако иска да доживее нейните години. И макар развитието на технологиите и колегите му в офиса често да го изкушават с възможности да улесни живота си, не смята отново да го прави.

Хората са склонни да надценяват колко физически упражнения правят и да подценяват времето, в което се заседяват на едно място, казва Чарлз Итън, директор на Катедрата по семейна медицина в университета “Браун”. Така той коментира проведено в САЩ проучване, което показа, че прекарването на повече от 10 ч дневно в седнало или легнало положение може да доведе до сърдечен удар и ранна смърт дори при хора, които редовно спортуват. Учените от Масачузетс са анализирали данни за здравния статус и начин на живот на близо 90 000 души. В даден момент от изследването си те са накарали част от хората да носят и фитнес тракери, за да установят с точност колко и как се движат.

Така са стигнали до заключението, че заседяването за повече от 10 часа крие риск и намаляването на това време дори само с 30 минути дневно би донесло големи ползи. Те са установили, че повечето хора прекарват около 9 часа на ден на едно място, извън времето за сън, като в началото на експеримента техният брой е бил по-малък. Когато той приключва след осем години, те не само са се увеличили, но и времето на заседяване е скочило на повече от 10 часа. Успоредно с това са нараснали и случаите на влошена сърдечна дейност, и то при хора, които спазват препоръките да се правят умерени и активни упражнения поне 150 минути седмично.

Затова американските учени смятат, че седенето и лежането повече от 10 часа на ден крие риск от инфаркт. “Нашите констатации подкрепиха опасенията, че прекалено дългото заседяване на едно място вреди на сърдечносъдовата система. Даже успяхме да определим нещо като

ключов праг от 10 ч и 6 мин, който е свързан с по-висока сърдечна

недостатъчност и ранна смърт”, коментира Шан Куршид от изследователския екип.

Така че дългите часове пред компютър или пък излегнат на дивана, за да гледаш телевизия, са изключително вредни за сърцето дори при тези, които ходят на фитнес или тренират нещо друго веднъж седмично.

По тази причина учените смятат, че препоръките на здравните власти за правилно поведение трябва да се променят и успоредно със съветите за поне 150 минути физическа активност седмично да се запише, че трябва да се избягва и заседяване от повече от 10 часа на ден. По думите на Чарлз Итън, ако хората успеят да го намалят с поне 30 минути и използват това време за някаква тренировка, ще редуцират риска за здравето на сърцето си чувствително. Например установено е, че преминаването от умерена към интензивна активност намалява опасността от сърдечна недостатъчност с 15% и от инфаркт или инсулт с 10 процента. Ако пък въобще не сте се движили досега и започнете да се разхождате редовно и бързо, рискът от сърдечна недостатъчност спада с 6 на сто, а от ранна смърт - с 9 процента.